Недейте

Не ме мразете, че желая.
И аз се мразя затова.
Не ми пречете да мечтая,
едва мечтая и без това.

Не ми приемайте идеалите,
няма как да ги предам.
Не ми помнете инициалите,
аз отдавна не ги знам.

Забравете личността ми.
Никога не сте я помнили.
Заровете радостта ми
все едно сте я изровили.

Отделете ми полянка
на Земята, на ръба,
да попеем на седянка
за живота на крака.

Затворете ме в кутия
с ярък надпис "СВОБОДА"
и пълнете с немотия,
да удави щедростта.

Запомнете ме така
както никога не бях
и ще умрете веднага,
точно както аз живях.

Как въобще се разшифрова
шифър толко очевиден?
Как се срича кратко слово
с инат като че ли завиден?
Не знам, не смея да разбирам,
но пък смея да се смея
и със смях да се маскирам.
Е, поне това умея...

Не ме мразете, че не трая - 
че не трая е лъжа!
Не ми пречете да съм смаян - 
рядко съм и без това.

Заключете ме в кутия
с ярък надпис "СВОБОДА"
и пълнете с немотия,
да замести нищета.