Поезията

Изкуството е въпрос на интерпретация.

Аз съм си доволен от моята... : D

Поезията е картина на стената,

която несъмнено ще окачиш,

но, подминавайки я с поглед във земята,

ще си мълчиш, че си я купил за престиж.

Поезията е като песен по-известна,

съвсем случайно с повече дълбочина,

която слушаш, че за слушане е лесна

и кара те да си потропваш със крака.

Поезията е произволна мъдра мисъл,

която щом веднъж решиш да рецитираш,

става фраза, лишава се от смисъл,

като чума плъзва и бързо се клишира.

Поезията е като филм, който си гледал

и който знаеш как ще свърши и кога,

но крие в себе си един-два златни реда,

а често ще ги подценяваш за шега.

Поезията е най-класическата проза - 

крайно и безсрамно минималистична.

Поезията е терминална диагноза - 

твърде романтична и трагикомична.

Поезията е най-досадната поезия

и щом е истинска те реже и боли.

Читателите си мечтаят за амнезия,

а поетите - да са читатели. 

? на гледна .

Проституцията е долен грях.
Проституираш ли - грешиш.
Но, предизвикана от искрен страх,
проституцията е престиж.

Проституцията е долен грях.
Проституираш ли - грешиш.
Но правиш ли го със замах,
вземи си благородния бакшиш.

Обирджията е грешник зъл.
Обереш ли някого - грешиш.
Но щом си хитър си добре дошъл
на чуждо място да преспиш,

да си наяден, къпан и изпран.
Обереш ли някого - грешиш.
Но с гъза ти от живот съдран
дълговете ще си опростиш.

Изневярата е грозен акт,
а уж все се върши от красиви.
Но предадеш ли някого със такт
са благородни твоите мотиви.

Убийството е смъртен грях.
Убиец ли си ще гориш!
Но щом убиеш честен сиромах...
най-много да не си доспиш.

Мечтата обир е жесток.
Проституция е искреността.
И най-кошмарния порок -
да не си изневериш на личността.

Предателството, клеветата,
посегателството и преврата,
и убийствата, и самоубийствата,
и всички грозни думи и дела
са нож с две остриета във гърба,
който се върти и суче ти гръбнака
и кара всяка кост във теб да трака.

ОБАЧЕ...
ако съгрешиш с усмивка
ти правят паметна отливка
и съгрешиш ли пак с финес
се превръща във прогрес?!?

Недейте

Не ме мразете, че желая.
И аз се мразя затова.
Не ми пречете да мечтая,
едва мечтая и без това.

Не ми приемайте идеалите,
няма как да ги предам.
Не ми помнете инициалите,
аз отдавна не ги знам.

Забравете личността ми.
Никога не сте я помнили.
Заровете радостта ми
все едно сте я изровили.

Отделете ми полянка
на Земята, на ръба,
да попеем на седянка
за живота на крака.

Затворете ме в кутия
с ярък надпис "СВОБОДА"
и пълнете с немотия,
да удави щедростта.

Запомнете ме така
както никога не бях
и ще умрете веднага,
точно както аз живях.

Как въобще се разшифрова
шифър толко очевиден?
Как се срича кратко слово
с инат като че ли завиден?
Не знам, не смея да разбирам,
но пък смея да се смея
и със смях да се маскирам.
Е, поне това умея...

Не ме мразете, че не трая - 
че не трая е лъжа!
Не ми пречете да съм смаян - 
рядко съм и без това.

Заключете ме в кутия
с ярък надпис "СВОБОДА"
и пълнете с немотия,
да замести нищета.

Дали?

Дали?
Дали е спряло да вали?
Нима Слънцето изстискало ни е облачността
и е дошло при нас да поседи?

Дали?
Дали е спряло да вали?
Нима Слънцето с лъчи попи ни влажността
и най-накрая лято ще ни подари?

Дали?
Дали живот ще процъфти?
След този груб бетон, с който сме заливали Земята
дали отново цвете право ще стои?

Дали?
Дали е спряло да боли?
След садо-мазохизма, с който й отрязахме крилата,
дали душата пак ще полети?

Дали?
Дали пак силно ще тупти
сърцето, дето, общо взето, често дава на заето?
Дали в гърдите ни отново ще гори?

Дали?
Дали не ще да се свари
моето тяло готвено за на Надеждата мезето,
дето с ракия от мечти ще подслади?

Дали?
Дали над мен ще се смили?
Дали накрая и аз ще зная вкуса на таз ракия,
дето топли чуждите глави?

И дали?
Дали след нея ще се спи?
Дали волята ще имам с нея аз да не препия
за да не се събудя в миналото си?

Дали?
Дали когато пак вали
ще се смеем вир вода и ще лежиме в калта
като свине от кланица избягали?

Дали?
Дали когато пак боли
ще има кой да е до мен, да се изправим на крака
или ще има само пак да ме боли? 

Въобще изобщо

Изумява ме в последно време
неспособността човешка
въобще изобщо да им дреме
за всяка тяхна тъпа грешка

и със сигурност и чиста злоба,
без задръжки и без никъв срам,
човек зловещо да ти плюе гроба
и да копае своя собствен сам.

Изумяват ме и тези дни,
в които всичко дето ти е нужно,
идеално може да се нареди,
но срива се безжизнено и тъжно.

Стъписват ме надежда и любов,
и вярата в тях ме изтощава.
В този живот суров не съм готов
да любя, вярвам и да се надявам.

Постоянно гарда понижавам
и вместо някой да даде ръка,
поредна тупаница получавам
и пак целувам грубата земя.

И се изправям пак от тъп инат,
и пак да ме осакатят им давам,
и смешно е, че чувствам се богат
щом пак чрез вас си се осакатявам.

Така сакат, и беден, и изтощен,
подгизнал влача се в дъждовни дни,
и чакам следващия слънчев ден,
и продължава дъжд да ме вали.

И хора казват под дъжда да пея,
и повръщат върху мен клише,
чадър отварят и на мен се смеят,
и не поглеждат себе си въобще.

И киснат мокри, кални, и изстиват,
и си повтарят, че им е добре,
а щом пристигне слънцето се скриват,
та тиквите им да не изпече.

Изумява ме в последно време
този мерак човешки да си сам
и ме боли ужасно щом ми дреме,
но ме убива щом му се предам.

Извинете

Извинете, господине,
но съм леко неориентиран!
Търся извора на всичката ви злоба.
Десет пъти го подминах!
Уж го знам де се намира,
но тайната ще отнесете явно в гроба.

Хей, госпожо, извинете,
някой да ме ориентира!
Адекватна ми изглеждате особа.
За безпокойството простете,
но въобще не го намирам
този извор пуст на всичката ви злоба!

Пише тук "Трамвай Желание
по улица Свобода
и надпис светещ ' ИЗВОРЪТ НА ЗЛОБА ' ".
Но вървях аз без познание,
че и ходих си пеша,
този трамвай понеже хич не ми е по джоба.

Та извинявайте, приятели,
че не знам да се оправям
в тия улици тъй тесни като хората!
Знам, че сте доброжелатели,
но отлично си се справям
и без ценното ви изворче на злобата.

Ирония

Иронията е живот.
Животът е ирония.
От мързел леем пот,
щастието ни е агония.

Иронията е истина,
грозна и фалшива.
Иронията е гадна,
безпощадна и красива.

Иронията в усмивка
изкривява ти устата,
иронията е пивка
и те удря в главата.

Иронията е крайна
и трагикомична.
Иронията е безкрайно
и упорито иронична.

Иронията, горката,
те носи на гърба,
но гърба й е земята
и те влачи за носа.

Иронията обичам,
обича ме и тя
поетично, романтично
и без никаква следа.

Ирония ме целува
сутринта за лека нощ
и за нея аз будувам
през нощта без капка мощ.