Простотията

"Простотията не ходи по гората, а по хората"
 Народна мъдрост
 (Свещена глупост,
както казва чичо Ицо)

Един ден Простотията се разходила из гората,
че омръзнало й да ходи по хора, горката.
Заподскачала весело от дърво на дърво
и какво им говорила? Простотии, как какво?

Отишла при едно и взела да се обяснява,
че човек напоследък трудно на нея се дава.
С телевизия се почнало, после пък с интернет
и над Простотията надвиснал суровият отчет.

"Ревизии ми правят" говорила тя на дървото,
което безмълвно стояло да слуша, горкото.
"Да нямах корени" казвало си на ум,
слушайки на Простотията поредния локум.

Но изведнъж на дървото направила му впечатление
рязка промяна в познатото му обкръжение.
Простотията плямпала с надежда да не се усети,
но дървото разбрало и почнало с епитети:

"Простотио! Да духне вятър, от бой да те спукам!
Отново човешката сган довела си тука!
Да ни подсича, докато ти баламосваш,
че се подмладява гората щом мъртви ни проснат...

За тебе аз моята почва ще си изрина
и с клони така ще те шибна, че ще заминеш
на другия край на Земята, да търсиш дървета,
на Южния полюс, някъде по ледовете!

Хора?!? ПРОСТАЦИ! Говорят, че не идваш в гората,
но гора не остана, изринахте ни земята!!!
Взимай си хората и веднага да се махаш,
да не усетите на гората пердаха!"

Простотията млъкна замалко, но се зарадва
като видя как човек се засилва със брадва...

и ПРАС!

Дървото последните думи изрече:

"На простотията и чистият въздух й пречи..."