Животът е театър

Животът е театър - то се разбра
и всяка роля е крайно значима.
Всяка постъпка е на твоя глава,
и всяка дума - неизличима.
Сценарият е деликатно сглобен
от милиарди мисли и действия,
и, макар и на пръв поглед - несъвършен,
е структура от взаимодействия.

Аз се ядосвам, друг се разплаква,
трети съчувства, четвърти мълчи,
пети мълчанието му оплаква,
а шести по петия гълчи.
Така стават десет, после са сто,
оди разбери къде му е края!
Живял съм безплатно в Младост 1
и крали са от мен във Владая.

Когато бях малък щастие имах
и логика има известна в това,
че за всяко удоволствие, което си взимах,
ще трябва да плащам сега.
Ма, мама му дееба, толко ли дълг
съм трупал във вашите сметки?
Че и на платежоспособен ви мязам,
та чак ми правите четки.


***
Ма животът е театър - то се видя,
не е като тая поема,
в която и смисъл да виждам сега,
евентуално ще се съвзема.
Да театралничим ни е вродено
и често е с резултат,
но великата роля я крия във мене
и това ме прави сакат.

И с всеки така е, знам, че е така,
всеки крие блестящ потенциал,
но шутът на сцената, махнал с ръка,
не своята душа е излял.
Излял си е вица, тънкия хумор,
предпазния слой на сърцето,
за да може земния тумор
да му пуска пари в портмонето,

задето говори "Тумор сте земен"
и разсмива тълпата с ирония,
и прикрива с усмивка образа тленен
на клоун в безкрайна агония.
Ма животът е театър и само това
и и има си смисъл, но скрит.
А аз не съм клоун, не разсмивам тълпа,
а се влача. Искрен. Пребит.


***
 
Животът е театър - знам, че е така
и отказвам роля да заемам.
Аз стъпил съм здраво на моите крака
и няма кой да ги вземе.
Аз съм човек, не лисица от басня,
нито пък влюбен поет.
Тези неща описват уж ясно
по-голям и неясен сюжет.

Да, има си смисли, има послания,
но краят е вечно замазан.
А в най-добрите творби и признания
главният герой е премазан.
Премазан от чуждите мисли и действия,
премазан от драми и празни слова,
най-вече от своето тъпо бездействие,
смирен пред тъпата си нищета.

Боли го и няма какво да направи,
така че преглъща и дава напред.
Но уж давах напред с крехките стави
и от Младост 1 минах на Люлин 5.
И мъчно ми е, че бързах нанякъде,
отказах всичко детско, невинно,
и почнаха да ме циклят отвсякъде,
и аз им се връзвах... колко наивно!


***

Но животът е театър - толкова знам,
и това, което чувствам пак ще отмине,
и пак ще се падне аз да съм сам,
и отново ще свикна, за да не загина.
И река от емоции пак ще пресъхне,
под сухото слънце ще се изпари,
и шумът от тясно легло ще заглъхне,
и от широко ще чувам щурци.

Сценарият кротко ще си се разплита
и аз ще премина пак в монолог.
Който е купил билет ще зачита
моя досаден словесен поток.
И аз ще си плямпам докато има
какво да ви кажа и кой да го чуе.
Ще слезна дойде ли тежката зима,
от клоунски в работни ще се преобуя.

Но пак ще е театър - щом съм ви казал!
Аз бил съм на две театрални везни,
чийто баланс неведнъж е показал,
че вечно смехът до сълзата стои.
И пак ще се падне да се преструвам,
че с усмивка посрещам деня,
понеже щом истински му се любувам,
той бързо навежда моята глава.