Искам, ама трябва

Искам за ръцете да те хвана,
да те разтърся и да ти кажа да живееш.
Срещу депресията ти да въстана
и да те накарам да се смееш.

Искам да притисна твоите рани,
да ги зашия с нишка от платното
на кораба човешки в океана,
блъскан от вълните на живота.

Без платно корабът ще се обърне
и в студената вода с теб ще решим
ще позволим ли дъното да ни прегърне
или океана на ръце ще прекосим.

Животът лесен е в удобната каюта,
докато някой друг командва екипажа,
но не остана вече кой да ни добута
и изходът ни е да плуваме до плажа.

Няма кой да изкрещи "Човек зад борда"
и да ни издърпа с някое въже,
и после в гърдите да се тупа гордо,
че преборил се е с бурното море.

Остават само акулите и вълните
и накъде да плуваме въобще не знам,
но пък сме двама и макар да сме разбити
не ми се мисли ако трябва да съм сам.