Непокорен

Малка предистория:
Веднъж, когато се качвах с баща ми на Черни връх се избъзиках:
"Скучно е да тръгнеш да катериш един връх и да го качиш. Много по-яка история ще е да спреш на метри преди него."
Баща ми тогава се изсмя и каза:
"Ти си стой тогава тука, аз ще го кача".

Като го казах това на един мой приятел, той ми разказа как чел някаква история за някакъв връх, който поради някакви причини не бил покоряван никога и как един испанец тръгнал да го катери и се отказал точно накрая. Какво си е мислил не знам, но това е моята теория:

 
Група катери по билото бавно
преди върха да качи.
Буря вещае падение безславно,
напразни амбиции, мечти.

Силно решени обаче пристъпват
и чакат да стигнат върха,
на който човешки крак не е стъпвал,
та бавно се влачат сега.

Върхът е пазен толкова време,
божествен за много е той.
За девствеността му на тях не им дреме,
катерят връз мъки безброй.

Накрая усилията са резултатни,
появява се лъч светлина,
който огрява връх невероятен
и стопля всяка душа.

След дни алпинистите, гладни и болни,
се чувстват като във рай.
Водачът, разплакан, обаче ги гони:
"Няма да стигнем докрай!"

"Ти полудя!" един му се скара.
"Поболя се!" озъби се друг.
"Какво се отказваш? Ти ни докара
със зъби и нокти дотук!"

Водачът потегли надолу и каза:
"Връщайте се с мен!
Цяла планетa с вас сме обходили.
Това ми стига на мен!"

Плюха изнервени, после се спряха,
а някой погледна нагоре:
"Какъв ли е рай на място, което
не е осквернено от хора?"