Хомо поема

Като малки си правихме хомо-шеги

с моите приятели леко лабилни.

И идваха в розово момци едни,

сочеха с пръст и се смееха силно.

Така стояха в тесните дънки,

замеряха ни със злоба, горките!

Отгде тая злоба? От мозък без гънки?

От натиск болезнен ли, там, при мъдите?

Знам ли? Прощавайте, просто си питам.

Аз по принцип не съм много умен

и когато видя юнак любопитен

да ми се бута в неловкия хумор

така предполагам - свободното време

само го мъчи и ражда агресия,

докато там, под голото теме

с хъс прогресира тежка регресия.

Мода не знам, телевизия не гледам,

това ли диктува как се държим?

Може би трябва да се прегледам,

че явно ми куца дневният режим.

Как да опиша най-просто проблема,

с който се сблъсквам така неизбежно?

Как да опиша тази дилема,

в която ме хвърляте толкоз небрежно?

Гей ли съм аз щом се правя на гей,

макар и съзнателно, макар и с присмешка?

Понякога чувствам се като плебей

в този раздор тъй крайно човешки.

Нима съм в грешка и моята смешка

за дрешките златни хич не важи?

И за да съм мъж, на моята плешка

да трябва татус банален да седи?

Какви са тез изкривени представи

за мъж и жена и защо съм сред тях?

За да си мъж явно трябват прояви

на смешен снобизъм, разврат и пердах.

Е, благодаря ви, но "сбогом" ви казвам,

щом трябва да слушам и то не веднъж,

че за да съм мъж длъжен съм да прегазвам,

а не да засявам след себе си ръж.