двайсеиено

Новият век разпознава се лесно
и когато човек го открие разбира,
че хване ли всичко добро и чудесно
нужно е в бездната да го шкартира. 

Храна и прехрана са бяло и черно
и всеки, който ги бърка е сляп.
Гладен да хвърляш храна е модерно.
Анатема на филията хляб!

Хората много, ресурси пък няма,
култура подритва се, олиото плува.
Водата потъва, душата е яма,
светът - отживелица. Нищо не струва.

Средствата липсват. Целта ни бяга.
Чувствата в повече. Мозъкът стига.
Взе да ми писва, не ми и приляга,
от ценностите ви ми се повдига.

Водата във вино е приказка смешна.
И да е истина - пирони в ръцете.
Жадни сме, пияни сме, има ни нещо.
Сити сме, тъпи сме, има ни нещо.

Живот и живуркане - бяло и черно
и всеки, който ги бърка е скот.
Примрял да захвърляш живота - модерно.
Анатема на всеки живот!

Апосиопеза

Имало ли е време, в което
е стигало да правиш това, което трябва?
Ако е имало - там ме пратете,
защото в другото смисълът все ми убягва.
Сега и днес поетът е някъв с брада,
който пише за секс и пуши драматично.
Текстописец пък възпява пак любовта,
ама от тая, споделена в "Искрено и лично".
Художникът днес мъчи се да улови
изживяването, без да се меси в процеса.
А в драмата всеки гледа да ни притъпи,
понеже нямат личност, но вижте ги къде са.
Необразованият често е някакъв с идеи,
чиято крайна цел е истина да надделее.
Но за всичколозите истината е клише и
няма в тази обстановка мисъл как да оцелее.
Не че учените кой знае колко са научили
и няма да ти кажат нещо по-оригинално,
но поне на документи и на термини са случили
и плюят най-банално по твоето банално.
Потребителите вече всичко са претръпнали
и с краен непукизъм дъвчат като за последно
нещо кухо, безтегловно и на всички ни омръзнало,
но по-реално от катарзиси, изчезнали безследно.
Полет над душата няма, не признаваме душа,
а знанието е нещо безполезно и фалшиво.
Някой някак някъде нещо някакви неща
и покрай тази нищета само нищо се добива.

Музика била по-звучна (тук три точки) в тишината.
Разумът бил по-разумен ако просто отлети.
Имало ли го е някога времето когато
по-истински били са истините ни?
Ако е имало - пратете ме и ме забравете.
Ако не може - ме убийте и не искам погребение.
Ако има смисъл още, моля, бързо намерете,
само търся от смъртта преди живота избавление.

Поезия

И те говорят в идилия притеснителна,
и си играят социалните игрички,
и всеки другия разлиства най-съмнително,
тъй уверено захвърлени от всички.

Те са двама и една, и аз, и той.
И тя с романтика развява си краката,
докато най-трезви в неизбежния запой
си обясняваме фетиш за очилата.

И тя обижда се когато й се казва,
че от брадичката надолу аз не гледам.
Тази обида в очите й показва,
че и нагоре само драми и повреди.

И й се дават очила. Сълзи потичат.
И рецитира, аз й казвам, че проглежда.
Тя пък не чува, а освен това и срича.
И то е ясно - няма никаква надежда.

И всеки опит си остава само опит.
И после киселото грозде й се киска.
И тя изхвърля още произволен прочит.
Зад всеки Шекспир търпеливите се стискат.

И от поезия не разбираме, споделя,
отегчена от провала на подялба.
Проблемът тук е, че всеки, който меля,
всъщност отнема, а го има като дарба.

Дънинг-Кругера ненужен е и шумен,
а Ницше казал за жените, че са крави.
Не знам дали е прав, минава ли за умен,
но в този случай само Ницше ми се нрави.

Той очилата носи с мъдростта завидна,
а тя с наивност прозаична и прозрачна.
И думите ми тя смята за обидни,
а той поезия чува, макар и мрачна.

Sunshine Reggae

Сънувах нагли хора, сладолед от машина
и вашата омраза, избила в неуважение.
Слънчевото реге огряваше мнозина
и се смяхме на фона на моето унижение.

Сънувах, че ровя в подръчни материали
и разглеждам книги, оваляни в тор.
Някой ме пощипва и сме се заяли,
че всички са му длъжни щом видял е зор.

Наредих се на опашка и видях до мен
добродушен наркоман и от детството крадец.
Отдалече се задава в рока феномен,
подавам към познат ръка, отхвърля я мъртвец.

Погледнах зад витрината избора от чаши.
Говорейки със спомени, почувствах се творец.
Аз мислих, че са мои, те оказаха се наши
и тогава поздрави ме къдрав млад мъдрец.

Усмихна се, подмина ме, жената ме попита
за размерите на чашите, а двойката до мен
поигра си с тях и хукна да залита
далеч от сладоледа и вечния рефрен.

"Искам само да ми дадеш усмивка.
Не се притеснявай и го карай по-полека."
Събудих се. Така приключва моята почивка.
Събудих се като петно в очите на човека.

Този, който не мига

"Ех, Луна, странен бог си..."

- Крал Екбърт, "Викинги"

Този, който не мига
пристига лесно в живота ни,
но от време на време заспива
и сере на усилията.
Всемогъщ е, но вечно не стига
и няма място в сърцата ни,
но от време на време заспива
и идва безсилието.

Има много имена,
но истината е само една
и тя е, че всеки отговаря за себе си.
Според някои съм грешен, че знам,
според други не трябва да съм сам,
но самотата и знанието са оковани във вашите дребности.

Този, който не мига
вижда всичко с двете очи
и не съществува,
но иска да благодарим.
Този, който не мига
в луна свети и в слънце блести
и нищо не иска
освен завинаги да заспи.

Гледаме тъпо и мигаме
и нищо сами не постигаме.
И него отричаме, но не можем да отречем,
че учи ни само на слабост
и много рядко на радост,
а това прави всеки човек отегчен.

Успех

Не сме си длъжни, но сме си виновни
и вината никога няма да прескочим.
Приписвайте ми склонности омразни и любовни,
но никога не ми приписвайте порочност.

Порокът е за слабите, за безгръбначните,
за страхливците, които живеят с отровата
на злобата човешка и плюят срещу тези,

осмелили се да не живеят като хората.



Нека да е, малко му е, гробът да прелива,

такива житейски философии преобладават
и щом хиляда мъки на главата се изливат,
то ще да е глава, която се не дава.

И ако успелите са вечно недоволни,
щом си вечно недоволен, нима си все успял?
Нима ми стига за живота заключението,
че всичко в живота ми крещи, че съм провал?