Доверието

Доверието нож е. С две остриета.
И раната никога не заздравява.
Ако имаш доверие мяташ монета.
Каквото се падне - такова остава.

Доверието е един вид самоубийство,
манипулативно и крайно ненужно.
Не ми допада. Не вярвам в смисъл,
но от всичко човешко, то най ми е чуждо.

Аз съм човек. Не ми се сърдете.
И аз като вас съм бил гнусен и грозен.
Но преди мен, себе си погледнете
ако кроите нещо сериозно.

Аз ще се смея. Това ми е щита.
Не, че е смешно, така оцелявам.
Срещу човек нямам друга защита.
Щом се ухиля, все побеждавам.

Пък вие ме разчленете със злоба
и си приписвайте добри намерения.
Не се имам за претенциозна особа.
По някои въпроси няма две мнения.

Злобата е просто един рикошет
и всеки човек е за мен огледало.
Човечеството за мен е проклето
и празно и напразно е оцеляло.

Аз съм обичал както съм мразил - 
с много очаквания неоправдани
и лайната, в които сме всички нагазили
само прикриват дълбоките рани.

Животът е когато обичаш.
Когато обичаш се доверяваш.
Довериш ли се - на смърт се обричаш.
Дано животът в смъртта се забравя.

И аз как ще ти кажа, човеко, "обичам те"?
Как ще те карам да ме обичаш?
Защо все съм тръгнал да тичам
след някой, който от мен се отрича?

Доверието нож е. С две остриета.
И раната никога не заздравява.
Животът? Човекът? И двете - проклети!
Смърт, доверявам на теб да забравя.