петък, 3 февруари 2017 г.

Ей, човече, нагло и изкукало

На Вселената въобще не би й пукало
ако всички пукнем ей сега.
Ей, човече нагло и изкукало,
не ми разправяй ти за реалността!

Ти, който нямаш почвата да стъпиш,
ще ми се правиш, че на Марс ще ходиш.
Земята щом решиш да преотстъпиш
няма да има къде да се изходиш.

С най-развития животински мозък
не проумяваш собствения си късмет

и убиваш с умишлена склероза
напразно придобит капацитет.

И на учен правиш се с науки нови.
Ще удължаваш живота на човека.
И газиш нагло научните основи,
все едно живял си в пещера над двайсе века.

Ядрото цепиш, шот душа не ти остава.
Времето мериш и оспорваш гравитацията.
Хабиш си въздуха, шот те състарява
и градация сереш на цивилизацията.

Ей, човече нагло и изкукало!
Не я човъркай много реалността.
На Вселената въобще не би й пукало
и май накрая ше ни опука точно тя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар