Когато те одруса липсата

Когато те одруса липсата,
избирай нас пред самотата
и отричай все апокалипсиса
на пропиляното по нищетата.
Когато чудиш се за смисъла,
помни, че смисълът не става
и животът е безсмислица,
която всеки сам си съчинява.
Съчиниш ли си пък безпорядък,
да те разсейва от реалността,
ще ти напомням до припадък
да се лишиш от всяка самота.
Невинните най-често страдат,
виновните си гледат все в краката,
окрилените пък вечно падат
и използвачи чакат ги с отворени обятия.
Да си използвана не си родена.
Не си растяла да се нараняваш.
Защо щом види нещо съвършено,
човек все гледа да го осквернява?
Това не е в човешката природа,
това е нечие подло съчинение,
в което се измисля нова мода
да се чернят добрите намерения.
Това е гнусно, ти не си такава,
да причиняваш болка когато те боли.
Създателят създател е като създава,
творецът е творец ако твори.
Недей да си се цупиш в огледалото,
не си раздирай все лицето.
Ти не си дозряла за потенциала си
и нямаш право да го хвърляш на прасетата.
Когато те връхлита грозното,
вместо да ползваш, в огледало се превръщай.
Ако по друг захвърлиш нашето, сериозното,
забрави при мен изобщо да се връщаш.
Аз много от любов не вдявам
и за любов отказвам да ти пиша.
Отказвам някога да се надявам
и просто искам въздух да подишам.
С теб когато съм - дишам си спокойно.
Щом те няма дробовете ми се свиват.
Ти си единствена достатъчно достойна
да си причината аз да не загина.
И когато те одруса липсата,
избирай нас пред самотата,
защото писна ми апокалипсиса
на пропиляното по нищетата.