Когато виждал си смъртта у живите
и пропиления живот у мъртвите,
изричай си речитативите
и си пласирай влъхвите.
То не е, че не си ги стигал,
а просто, че си подминавал
и щом всеки път се приповдигаш,
десеторно ще се унижаваш.
Ако главата ти е на небето
краката ще са под земята
и щом прикриваш си лицето
прозрачна ще ти е душата.
Ако заричаш се за ей така
и стъпваш си на многословието,
ще се заринеш във вина
и ще се сринеш сред съсловието.
Ами ако целиш да се прославиш
и да накараш хора да те следват,
веднагически ще се забравиш
и само слабите ще те преследват.
Ако богатства търсиш материални
или повърхностното превъзнасяш,
от страх да си банален ще си банален
и гласейки се за друг, за същ се провъзгласяш.
Щом отхвърлиш спектъра на нуждата
и преизпиташ стотно всичките желания,
щом на природата си чужд, щом ти е чужда тя,
щом закопаеш се в ядрото на страданието,
само тогава си достоен за уважение
и повярвай ми - няма да го търсиш.
Дотогава приеми скромното ми мнение,
че ми е в полза от теб да се отърся.
Няма коментари:
Публикуване на коментар