Резерва

Хора, не съм ви резерва.
Не ме задушавайте под етикет.
Хора, не съм ви консерва,
лъхаща на словесен минет.

Моля ви, спрете, недейте.
Не искам, не мога, не знам.
Пийте, пушете, пилейте,
но не чакайте да се предам.

Цял живот бил съм основа,
в която безгрижно сте трили обувки
и приеман съм все на готово
с благородни лъжи и учтиви преструвки.

Не бе, не съм заместител!
Не съм ви носната кърпичка в джоба,
не съм и благ омекотител,
изглаждащ продраното от ваш'та злоба.

На тъмно играя живот
и на по-тъмно този живот ме играе.
Дрехи, храна и имот
ми се хвърлят и казва ми се, че това е.

Това е! ТОВА Е! ДА АМА НЕ!
Имате световъртенето своето
и то се върти във кръг и въобще
не се и замисля добро или зло е то.

Черният флаг над колите,
черните в черния паркинг паркирате
черни са ви светлините,
мъртви и с тях и вие умирате.

Не съм ви резерва бе хора,
не сте ми в депото за смяна готови,
спестете ми тая умора,
спестете ми дегенерациите нови.

Сухи сълзи

Сухи сълзи! Сухи сълзи!
На половин цена само днес!

Купете при мене сухи сълзи

и се отървете от целия стрес!

Сухи сълзи, за държава, родина,

за хората, които обичахте вчера!

Сухи сълзи, за близък, роднина,

за любовта и за всички авери!

Сухи сълзи елате, вземете,

сухи сълзи продавам с отстъпки!

Сухи сълзи при мен си купете

да дезинфекцират душевните кръпки!

Сухи сълзи, само при мене,

само при мене на ниски цени!

Всяка частица от вас ще изстене

щом пробвате моите сухи сълзи!

Ето една в левия ми джоб -

подхожда на вечната немотия.

Ето пък тази над нечий гроб,

ах, как ще върви с домашна ракия!

Ето една в десния ми джоб - 

след всяка любов за сърцето разбито!
А тука с отстъпка - сълзата на роб,

на ръкава петно от шефове скрито!

Елате купете за мама, за татко!

Вземете подарък за брат и сестра!
Вземете една за любимия сладка,

вземете галон за своите деца!

Купете си сухи сълзи на момента!
Сухи сълзи, коректни, прилични!

Изсъхнали с уиски, водка и мента,

последни следи от изгнилата личност!

Сухи сълзи, купете сега!

Днес е голямата разпродажба!

Сухи сълзи, концентрат от тъга,

декларирайте своята дажба!

Купете си днеска сухи сълзи!

Днес са големите ни намаления!
Трябват ни, след като вечно пълзим,

сълзите, изсъхнали от примирение!

Хапче за истина

Помощ! Температура вдигнах.
Изгубих апетит, не ми се спи.
Градуси 42 достигнах!
Глава боли ме, всичко ме боли!

Аспиринът хич не ме оправя.
От антибиотиците кел файда.
Мъката не ще да ме остави
откакто ме споходи болестта.

Младостта наплю лицето ми
и хванах от излишъка проказа.
Запознах се с трите ни сестри - 
Изневяра, Безнадеждност и Омраза.

Болен съм и то неизлечимо
от душевно дефицитен приапизъм.
Състоянието ми е необратимо
и фатално за всеки организъм.

Кръвоизливи сърдечни получавам.
Нямам дъх, стягат ми гърдите.
Изведнъж се съсредоточавам
и на боелстта откривам причинител.

В последен стадий се намирам,
крайно тежка форма на прозрение
и главата ми не го побира - 
знам толкова, че чак съм в неведение.

Хапче за истина ми дайте.
Твърде тежко ми е, нямам сили.
От имунитета си предайте,
виждам хапчетата сте си пили.

Хапче за истина ми трябва,
може да се каже, че истинах.
Хапчето ми дайте, че отслабвам,
давайте преди и тялом да загина.

Мразя

Мразя творците, които
мразят творците защото
не мразят творбите дотам,
че да претворят с неохота.

Мразя ги, мразя творците,
които крещят ми в ухото,
че винаги свиря си сам
и отказвам да свиря по ноти.

Мразя "арт" образците,
мразя го "арт" обществото,
което ме прави за срам,
че не репетиции ме друсат.

Мразя творците, които
мразят творците защото
не се ненавиждат дотам,
че да клякат под норми с погнуса.

Мразя всяко изкуство,
което чертае ми пътя.
Мразя да ме критикуват
понеже си позволявам

да споделя своите чувства
и блатото "арт" да размътя.
Мразя да ме оплюват
когато им се възхищавам.

И от всичко най-мразя да мразя,
аз съм творец и не бива.
Мразя да стигам дотам,
докъдето нищо не стига.

Творя, от творците се пазя,
които с омраза преливат.
Мразя сред свои да съм сам,
да се давя в отворени книги.

Тука, в България...

Ходете в чужбина, бягайте всички.
През терминала, така ви се пада.
Изоставете ни тука самички,
да опустеят всичките сгради.

Българи, чуйте ме, бягайте вънка,
тука ви чака глад и мизерия.
Тука ме оставете да мрънкам
и да потъвам в бедна истерия.

Идете далеч от тази държава,
където развъждат истински хора,
където стандартите се повишават,
където приключва ни кръгозора.

Ходете във Франция, САЩ и Холандия,
ходете в Италия, Англия, Испания,
ходете в Австралия или в Ирландия,
ходете в Гърция, ходете в Германия.

Отидете да видите пица, кралица,
хамбургер, бумеранг, уиски, нацизъм.
Пробвайте вино, пробвайте шницел,
измийте си българския организъм.

Говорете за рози и кисело мляко,
говорете за баница и за ракия,
после кажете ни колко е яко
далеч от безкрайната ни простотия.

Кажете ни колко е липсвало тука,
избройте ни разлики с мъка критична,
правете ни се, че още ви пука
и се върнете в живот романтичен.

Хелоу, гутен таг, комо те ямас,
ола, бонжур, бонджорно и чао.
За по-добър завършек не знам аз,
нито съм чувал, нито видял.

А тука ще чакаме, в тая държава,
в кораб потъващ, в кауза пердута.
Който може - ще оцелява,
който не може - да си бие шута.

Тука в България ще чакаме всички,
картички, критики, поздрав, съвети.
Изоставете ни тука самички
и че ви липсваме само кажете.

Само кажете го и ще забравим,
че сте си тръгнали с чиста погнуса.
В чужбинското блато ще ви отправим,
по наште реки вълните ни друсат.

Спокойно живейте, спокойни бъдете!
Тук оставете всяка авария!
Чакаме картички, поздрав, съвети,
все чакаме нещо тука, в България...

По сълзите

"Хващам китарата, отивам на гарата
и докато не ме спрат няма да спирам"
откъс от "Билет"

Виждам всичко от прозореца на влака,

което би било на място във поема.

Виждам хората по гарите как чакат

сякаш чакат с мене да ги взема.

До мен девойката хуква към вратите

в обятията на любовта си се разбива

и сякаш влакът се понася по сълзите,

а душата ми спокойно ги попива.

Поглеждам към края на вагона

до прозорец една жена седи.

Вместо пейзажите в прозореца съм склонен

да гледам образа им в нейните очи.

Но некомфортно е и неприето,

така че смея се и гледам пак скалите.

Гледам горите, полята и небето

и се понасям с влака по сълзите.