Работник

Работник застава на смяна
засмян, че дошло му е времето.
Дошъл е с един час по-рано
все едно са му малко проблемите.

Работник предава щафетата
безгрижен, че и леко щастлив.
Смяна приключва с кафетата
и изглежда от всички по-жив.

Работник с усмивка се крие,
пристигайки в седем часа
при мен кафе да изпие
и казва ми да си вървя.

И той си има проблеми.
И него тормози го драма,
но чета ли от своите поеми
възражения никакви няма.

Мразя до болка държавата,
тъжно ми е за страната.
Хора строява управата,
изправя ги срещу стената.

Хора, излезли от робство,
сега роби на свободата.
На техен гръб чуждо удобство,
а за тях - куршум в главата.

Куршумът на демокрацията
от оръжието на политика
и свободна трепери ни нацията
и се чуди къде се натика.

А работникът наш се усмихва
и започва без да се мота.
Животът в България затихва,
но работник танцува с хомота.

Ленивци се вкопчват в късмета,
а упоритите вярват в съдбата -
както стъпват катети
върху хипотенузата двата.

Тя е тяхна опора,
а работникът наш е герой.
Лежащите все в преумора,
а работникът все е в покой.

Пропилян е талант уникален -
талантът да ти се живее
щом поемеш по път уж банален,
но след теб само смисъл вирее.

Работник днес повишиха.
При мене изтече му времето.
С новодошъл го смениха,
все едно са ми малко проблемите.

Какво е да си влюбен?

Точно след стихотворение, в което уточнявам,

че не ми се пише на тая тема, дойде стихотворение на тая тема.

Отговор на въпроса "Какво е да си влюбен?".

Имаше веднъж едно момиче,
с което учихме до седми клас.
Реших да споделя, че я обичам
и тя ми се изсмя на глас.

Преглътнах го, намерих пак момиче.
Първата, която с мен си легна.
И на нея си признах, че я обичам
и чак в Америка побегна.

С третата направо се олях.
Обичахме се три пъти на ден,
но веднъж в рейса я видях,
че не може да обича само мен.

С четвъртата бях вече ветеран,
свикнал с обичта несподелена.
Видя ме, че съм все недо_разбран
и разделихме се незадоволени.

Като сън петата пристигна - 
внезапно и сюрреалистично.
Всичко пак предложих - пак не стигна
и тръгна си засмяна. Нищо лично.

В любовта съм толкова загубен,
че цял живот в кръгове съм тичал.
Ти питаш ме какво е да си влюбен,
а аз ти казвам колко съм обичал.

Има нещо странно във човека - 
щом се мъчи, мисли се за важен.
Вярно, да обичаш не е леко,
но да си влюбен е да си прокажен.

От една страна шестата е първа
и с нея да съм струва ми се редно.
Предстои любовта при нас тепърва
и ми се иска тя да е последна.

Какво е да си влюбен ли ме питаш?
Честно казано въобще не знам.
В един момент си мислиш, че политаш,
а в другия си под земята сам.

Виж, да обичаш е различно.
Да обичаш има резултат.
Щом обичаш - всичко е логично,
а влюбените? Вечно ги е яд.

Ако си влюбен според мене си сакат.

... или обратното.

Ако искате да пиша за любов
ще напиша, че спрях да ви обичам.
Ако искате да пиша за богатства
ще напиша, че съм по-богат от вас.

Ако стих поискате за Господ, нов
ще напиша "Господ" аз кого наричам.
Ако искате просто да злорадствам
ще си мънкам под носа "има си хас".

Ако искате за рокенрол да пиша,
за наркотици или пък за секс,
/може пък да ви се слуша злоба,
породена от наивна сляпа вяра/

глътка въздух само ако вдишам
ще ви изпия душичките на екс,
ще изсера излишните особи
и ще пикая душевната ви сяра...

...или обратното.

Ще си сваря кафе от лошите ви спомени,
които сте охлаждали, за да поспите.
Ще си направя чай от бляскави пейзажи,
които всеки ден безсрамно подминавате.

Ще си спестя меда в сълзите ви проронени
и фалшивата ви захар във главите.
Ще мръдна стол да седна на паважа
и ще гледам колко бързо се предавате.

Ако умирах да ви се харесам
бих писал всичките клишета на Земята
и бих се къпал в евтиното одобрение
на мнозинство, съставено от твърде малко.

Но аз не гледам да съм добре поднесен
и пиша ви директно от главата.
От думите ми нямате спасение,
но ги отричате и тъжно е... и жалко.

Аз не съм поредния ви шут
в тъжната история човешка
и не смятам да ви позволявам
да си вадите грешни заключения.

Не мислете, че ме правите на луд,
не правете тази груба грешка.
Не съм аз този, който полудява
в днешното безумно положение.

Вие искате да пиша за любов,
а ме карате да спра да ви обичам.
Претендирате за повече богатства,
а едно не е останало във вас.

Аз глупак съм и вечно съм готов
лазите ли да ви вдигна и да тичам
и щом сами се пуснете е светотатство?
И пречката излиза, че съм аз?

Няма думи, няма рими, няма смисъл
да красят, осмислят или убеждават
щом намислите си да унищожите
свят, изпълнен с живот и красота.

Без значение е аз какво съм писал.
Не писателите тука побеждават,
но ще пиша с наглостта на победител
докато у вас не стъпча наглостта...

...или обратното.