За Митко и Ирина

Пиян съм, простено ми е.

Стегнете се, не ми се обяснявайте.

Не сте за жал като си бихте шута.

Щом все едно не се познавате - не се познавайте.

Не мрънкайте в последната минута.

Хората сме хора и това е - 

способни сме на най-голямо зло.

Щом мрънкаш, че за злото зъл нехае

отричаш собственото си добро.

Недейте да ревете постоянно,

че няма кой къде да ви почеше.

Когато бях на ваш'то, колко странно,

спокойствие и песен все течеше.

Не съм ревал, а всичко съм си казвал

и не ми е хрумвало да обвинявам.
Като вас не съм се самонаказвал.

АЗ СЪМ ЧОВЕК, МИСИЯТА МИ Е ДА ДАВАМ.

И ще давам без да чакам награждение.

Ще обичам до последния си дъх.

Който има различни убеждения

да опита да живее като плъх!

Да се рови в изпражненията на хората.

Да разбере какво е да се оцелее.

Да преглътне нищетата и умората

и да свикне да обича, да живее!