Просто

Аз съм просто човек
с чифт очи да недовиждам
и с акъл да ненавиждам
всичко около мен.

Аз съм просто човек
с чифт ръце за да изпускам
и със сърце за да препускам
през живот обезсърчен.

Аз съм просто човек
с чифт крака да се разхождам
и с психиката невъзможна
да ме мързи да ходя днес.

Аз съм просто човек
с гъз един за да седя
и с чене да си мълча
да не попреча на нечий прогрес,
на нечий протест
или да не подпомогна нечий стрес.

Аз съм просто човек,
ден след ден и век след век. 

Зима е!

Зима е, зима е!
Мързи ма , е!
Мързи ма в тая зима, та не виждам,
пък вий ма карате да я ненавиждам.

Зима е, зима е!
МЪРЗИ МА, ВЕ!
Мързи ма в тая зима да прогледна,
пък преяли и препили мрънкате ми, че сте бедни.

Зима е, зима е!
Остаи ма бе!
Не стига, че работя на първи януари,
пък в почивките, под завивките се дърпаш щом те барам.

Зима е, зима е!
Ай зимай ме!
За новата година парите ще ги имаме,
ама след това ще имаме да зимаме
и ще проклинаме:

"Зима е!"

Неделя

Едно нещо за неделя все ви казвам:
Господ е ебати слабата ракия.
Аз неделя работа не съм отказвал,
а Той от вените Христови все си пие.

Да живееш в един магазин за година

Да живееш в един магазин за година,
да работиш, да подминаваш живота,
за да можеш след всичката злоба
да легнеш в гроба
и да си кажеш
"Поне въртях оборота".

Едва ли е толкова лошо, нали?

Горди будали на заспала смяна
и с разпокъсана премяна
се скъсват за промяна
по един и същи начин.
Значи ли това,
че времето е пропиляно?

Не...

нали?

Рано, рано по пътя с чанта
 с фанта в нея на рамо
поглеждам вляво от пътя към планините
и спомням си младините, в които
разбити,
немити,
пребити
се чувствахме най-пълноценни.

Сега... сме надменни и е друга развръзката,
не са ни развързани връзките
и се бесим на вратовръзките си
и тъпчем мечти
с работни обувки и надувки,
с преструвки, че стига ни
надница
като за една баница на ден и
изморени, недоспали, недояли, изтощени
се лъжем, че е вкусна,
щом е с наши пари...

Това не е гнусно...

нали?

И ето, вземете ме мене
(моля ви се, вземете ме)
за пример, рими си имам и думи редя
и описвам събития и с думи без никво покритие
стигам до ново откритие,
че нямам какво да ви дам освен тях за да вземете...
а всичките дремете.

Но въпреки тва подминавам си времето още,
проблемите денем и нощем и продавам кафе
с един захарин и фалшив алкохол
под красив и лъжлив бандерол,
понеже истинското някой е казал вреди ни
и струва пари...

... нали?

И струва си сигурно да се купуват
такива неща,
човекът да си се любува
на лъскавата нищета.
Идва редовен клиент и му правя кафе,
добро утро, излезнал е
не с куче, а с две...

Бордър коли,
подскача, търчи покрай него
и около мен и ме моли
да излезна навън.
Глупаво, глупаво куче!
Защо така лае и ми се суче
и то ли не знае, че навън няма пари?
Че иначе как ще е на човека най-добрия приятел,
ако не е глупаво?

Прав съм, нали?

Ще правя пари и няма да ме боли...
...нали?
Ще се чеша докато спре да ме сърби...
и ще спре да ме сърби...
...нали?
И щом сме сами се търпи, но гладът все ни мори...
...нали?

Без оборот
няма живот
нали?

Дали...?

Изневерявай на самата Изневяра

Предъвканите теми трудно се преглъщат

Щом чуят "Изневяра" някои изтръпват
и в себе си се свиват на кълбо.
Любовта несподелена като мравки ги настъпва
и превръща ги за дълго във петно.

Това петно мирише на безсмислени усилия
и никъде не смее да помръдне.
Само иска да се гърчи от мъки в изобилие
и старае се съответното да сбъдне.

Думичката "Изневяра" често парализира
и превръща те в мъничко дете,
което иска да живее, но продължава да умира
щом стои със самотата насаме.

Представете си какво е щастието ви да се срути,
да попаднете под тежките основи
и оттам нататъка на всеки пет минути
да изпивате злопаметна отрова.

Но когато аз я чуя тая думичка проклета
не се превивам, в дън земя не се заравям.
Щом в главата ми завъртат се конвулсии и минети,
на Изневярата ви аз изневерявам.

Вярно, често появяват ми се гадните видения:
любов задъхана, трепереща и потна.
Любов разкъсана, опъната с неуважение.
Любов превърната в безжизнено животно.

Любов наведена, насилена, белязана, ранена.
Любов болезнена, неспираща да плаче.
Любов поделяна, но несподелена.
Любов, която се раздира и те влачи.

И макар че точно тя винаги ме посещава - 
Слабостта като човечеството стара - 
винаги ще се старая да й се противопоставям...
да изневерявам на самата Изневяра.

И кво?

И кво? Разбито е сърцето ти

и вече опознал си любовта?
Плачеш, празни са ръцете ти

и сам в леглото пак си през нощта?

И не партньор, а разочарование

в тежкото е бил до теб човека.

И за загубеното време наказание

е да тръгнеш сам по своята пътека.

И кво? Още си на двадесет години

и вече си експерт във любовта,

щото първата такава си замина

и те остави сам със хуя във ръка.

И изстрадал си, измъчен си, горкия,

че не се намира кой да те прегърне.

Честно казвам ти - като ги слушам тия

единствено ми иде да повърна.

Стегни се, наборе, млади сме, зелени.

Не се е случвало кръвта си да пролеем.

Тя още лее се, прелива в наште вени

и има още много да си преживеем.

И за любов сме чели от Буковски,

и се правим, че нещо му разбираме.

Не се учим от Големия Лебовски

и без любов в депресия мастурбираме.

И кво? На тридесет ще станем

и ще сме върли космати шовинисти.

И с чаши и бутилки ще въстанем

срещу факта, че сме тъжни онанисти.

И жените ще са все недоебани,

че ебачите по кръчмите стоят си,

пият и се изкарват неразбрани,

и на бара, и под кръста все висят си.

И кво? Голям си мъченик,

че твойта те оставила за друг?
Ти мъж си бил, щото на плесник

си бил отвърнал гордо със юмрук?

И вече знаеш какво е любовта

щом навил си я изобщо да ти пусне?
При теб тя още не е дошла,

а ти вече й се молиш да напусне... 

За Джон Уилмът

Плачете, боклуци, плачете!
Плачете, че Джони умря.
Скърбете и се кръстете,
че сифилис само го спря.

Не успяха наконтените графове,
не успяха напудрените фусти,
не успяха вулгарните му лафове
за тиквата на Чарлс Втори пуста.

Не успяха изневярата, дуелите.
Не успяха ревнивите въздишки.
Не успяха тъй привидно преуспелите,
докато мереха със него своите пишки.

Едно единствено величие бе избрано
да бутне Джони от театралните балкони,
от устите и корсетите разпрани...
това величие бе самият Джони.

Та мрънкайте за Джони и ридайте!
Пределно ясно ви показа как живяхте.
За отминалото време си мечтайте,
в което псуваше, а вие му се смяхте.

Плачете, курви, скубете си косите,
докато краля в гроба си се преобръща.
Помнете Джони и си бъркайте в полите
без да знаете, че от вас му се повръща.

Добре, че той си прекрати живота сам
преди да можете в боклук да го заринете.
Аз малко зная, но поне това го знам!
Помнете Джони, той още ненадминат е!

Целта не оправдава средствата

Целта не оправдава средствата.
Вярвайте ми ако щете.
Скочите ли несъгласни
цел добра си намерете.

Победата не извинява бедствията.
Ако щете пак скочете,
но постъпките ужасни
моля, вие си понесете!

Мир не се постига с пушка.
Свободата не е друга клетка.
Скочите ли несъгласни
почва здрава намерете.

Тя не те държи на мушка,
той не прави на решетка.
Щом това не ви е ясно
по-добре си замълчете.

Правото в закон не се побира,
нито злото във затвор.
Няма санкция за грехота
пък ако щете се съдете.

Правда в брадвата не се намира,
нито Бога в бронетранспортьор.
Думата "война" е литота
за на човечеството греховете.

Кръстоносецът не носи вяра,
а знаменосецът не подозира,
че тъпчи общата земя
и застроява с министерства, кметства

и тем подобни пълни с пълни костюмари,
които цел не си подбират.
На тях целта им е една
и оправдавят я със наши средства.

Евалата, Дани

Не знам дали сте чували за Дани от Обеля.
Продава плод и зеленчук и ми идва в магазина.
Кафе му правя и тогава разни работи споделя.
Днеска каза, че ще бачка и на Нова Година.

Аз отвърнах му "И к'во? И аз работя си тогава...
че и на първи януари съм от осем сутринта"
После майка му обади се и щях да се задавя,
каза: "Ти си през деня, ама той е през нощта."

Представете си какъв е този краен мазохизъм.
Представете си за малко, че на мястото на Дани
проявите неописуем и благороден героизъм,
като на връх Нова Година продавате банани.

Представете си го само щом огрее ни зарята
как в тази суматоха ще нарежда патладжани.
Представете си - пияници купуват си салата
и пеят "Многая лета" на неуморния ни Дани.

В тая шибана държава много хора като Дани
баш на този светъл празник се налага да работят.
И вместо пиене да пият, ще се бъхтят за прехрана -
който к'вото ще да цоца, той ще прави оборота.

Но в полунощ на тази дата знам аз какво ще правя
с китарата в ръце пред слушатели подбрани.
Няма като всички други да пия и да забравя,
а ще пея от сърце за геройството на Дани.

Евалата, Дани! Продължавай да работиш!
Има кой да те запомни. Има кой за теб да пие.
Може пък и да наминем да си купиме банани,
да пуснем Дунавско хоро и да те черпиме с ракия.

Да си кажеме честито! Да си кажеме наздраве!
Истината да си кажем, колкото и да сме пияни.
Хич не заслужава тази шибана държава
хора честни, упорити, работливи като Дани!