Животът е театър

Животът е театър - то се разбра
и всяка роля е крайно значима.
Всяка постъпка е на твоя глава,
и всяка дума - неизличима.
Сценарият е деликатно сглобен
от милиарди мисли и действия,
и, макар и на пръв поглед - несъвършен,
е структура от взаимодействия.

Аз се ядосвам, друг се разплаква,
трети съчувства, четвърти мълчи,
пети мълчанието му оплаква,
а шести по петия гълчи.
Така стават десет, после са сто,
оди разбери къде му е края!
Живял съм безплатно в Младост 1
и крали са от мен във Владая.

Когато бях малък щастие имах
и логика има известна в това,
че за всяко удоволствие, което си взимах,
ще трябва да плащам сега.
Ма, мама му дееба, толко ли дълг
съм трупал във вашите сметки?
Че и на платежоспособен ви мязам,
та чак ми правите четки.


***
Ма животът е театър - то се видя,
не е като тая поема,
в която и смисъл да виждам сега,
евентуално ще се съвзема.
Да театралничим ни е вродено
и често е с резултат,
но великата роля я крия във мене
и това ме прави сакат.

И с всеки така е, знам, че е така,
всеки крие блестящ потенциал,
но шутът на сцената, махнал с ръка,
не своята душа е излял.
Излял си е вица, тънкия хумор,
предпазния слой на сърцето,
за да може земния тумор
да му пуска пари в портмонето,

задето говори "Тумор сте земен"
и разсмива тълпата с ирония,
и прикрива с усмивка образа тленен
на клоун в безкрайна агония.
Ма животът е театър и само това
и и има си смисъл, но скрит.
А аз не съм клоун, не разсмивам тълпа,
а се влача. Искрен. Пребит.


***
 
Животът е театър - знам, че е така
и отказвам роля да заемам.
Аз стъпил съм здраво на моите крака
и няма кой да ги вземе.
Аз съм човек, не лисица от басня,
нито пък влюбен поет.
Тези неща описват уж ясно
по-голям и неясен сюжет.

Да, има си смисли, има послания,
но краят е вечно замазан.
А в най-добрите творби и признания
главният герой е премазан.
Премазан от чуждите мисли и действия,
премазан от драми и празни слова,
най-вече от своето тъпо бездействие,
смирен пред тъпата си нищета.

Боли го и няма какво да направи,
така че преглъща и дава напред.
Но уж давах напред с крехките стави
и от Младост 1 минах на Люлин 5.
И мъчно ми е, че бързах нанякъде,
отказах всичко детско, невинно,
и почнаха да ме циклят отвсякъде,
и аз им се връзвах... колко наивно!


***

Но животът е театър - толкова знам,
и това, което чувствам пак ще отмине,
и пак ще се падне аз да съм сам,
и отново ще свикна, за да не загина.
И река от емоции пак ще пресъхне,
под сухото слънце ще се изпари,
и шумът от тясно легло ще заглъхне,
и от широко ще чувам щурци.

Сценарият кротко ще си се разплита
и аз ще премина пак в монолог.
Който е купил билет ще зачита
моя досаден словесен поток.
И аз ще си плямпам докато има
какво да ви кажа и кой да го чуе.
Ще слезна дойде ли тежката зима,
от клоунски в работни ще се преобуя.

Но пак ще е театър - щом съм ви казал!
Аз бил съм на две театрални везни,
чийто баланс неведнъж е показал,
че вечно смехът до сълзата стои.
И пак ще се падне да се преструвам,
че с усмивка посрещам деня,
понеже щом истински му се любувам,
той бързо навежда моята глава.

Уж

Хората уж щом не лъжат не трябва да помнят,
но помнят всеки, който е лъгал без срам.
Хората уж са богати, когато са скромни,
но когато съм скромен, кой ми дава да ям?

Приятелите винаги ще са приятели,
но сиренето винаги ще е с пари.
Най-доверчивите винаги ще са препатили.
За тяхната щедрост ще се изсичат гори.

Крайният срок на човека въобще не е краен.
Още преди производството се е развалил.
Трудно ще срещнеш човек, който благо ухае.
Вонята я дава, но от мързел не се е лишил.

Хора за хора се имат пред другите хора,
а другите хора за хора ги нямат въобще.
И гледат на тях като на овце в обора,
и блеят срещу тях точно като овце.

В краката на живота

Ти си хлебарка в краката на живота
и той ще прави с теб каквото пожелае.
Само недей да преминаваш с неохота,
че може да те смачка без дори да знае.

Сън, II част

Цъкни тук за I част.



Помниш ли стиховете, с които ти описвах
сън, който имал съм преди?
В тях е поместено невидимо момиче
с ръка на моите гърди.
Лицето й го няма, но виждам красотата й
и с мен стои под хиляди слънца,
които постепенно си избухват и вещаят
красив и весел края на света.

Помниш ли, че казах ти, че всъщност красотата
състои се в тва, че тя стои до мен?
Там където други са затръшвали вратата
и загърбвали устатия кретен.
Там където хора са го псували и яли,
че е прекалено сух и заядлив.
Само в този сън всички са му завидяли,
че пред края на света е мълчалив.

Помниш ли приятелят ни, който ти разказах,
че танцува в ритъма на страшен съд?
Помниш ли и чел ли си, както е написано,
че живеят сякаш няма да се спрат?
Аз помня го това, но се събуждам веднага
и знам, че само сън ще е било.
Приятелят си тръгна и още си танцува,
но под чуждо и далечно нам крило.

Знаеш ли, намерих лицето на жената,
но тя се страхува, че е в плен
на обичта, с която искам вечно да си я притискам,
да му е леко на устатия кретен.
Казвах ти - опасявах се, че няма да я видя,
но видях я най-накрая! И какво?
Деля я със страха си, че и тя ще си отиде
и ще ме остави сам в широкото легло.

Помниш ли когато си говорихме в мазето,
че ще бъдем там след време със жени?
Прекрасни и желаещи, навити общо взето
с нас да преживяват своите дни.
Усмихвах се и казвах си, че няма да се случи,
ма ей го - то си стана и какво?
Дeля я със страха си, че не ще да се получи,
щото заслужава нещо по-добро.

E, ако има по-добро - аз не искам да разбирам,
това достатъчно е за моите рамене.
Знаем двамата със теб колко трудно е да събираш
разпиляната любов на колене.
И може би съм претенциозен, прекалено несериозен
и неблагодарен, но въпреки това
искам да ни е реален този сън тъй краткотраен
за щастие сред избухващи слънца.

За лентяя!

Наздраве на всички! За лентяя!
и за неговата дръзка свобода!
Без срам ще съм за него да нехая!
И наглост ще е да го отрека.

Наздраве на всички работливи!
Не завиждайте и злоба не таете!
И двете раси сте по своему щастливи,
и двете раси сте с болки в коленете!

Едните се потят хляб за да си купят,
другите хляб ценят когато се даде!
Но работливите когато ти се цупят,
мързеливият просто не яде!

Та нека вдигнем чаши за лентяя
и за неговата дръзка свобода!
Повярвайте ми, въобще не ща да зная
за извоювани с навеждане блага!

Нима е благо минималната заплата?
Нима продукция протича зад бюро?
Нима ракията и руската салата
не са производството ни най-добре дошло?

"Трудещи" се работливите наричат!
А лентяите просто си седят.
Работят даже тези, дето още сричат,
а мързеливите усмихнати мълчат!

Защо не пиете? Какво се разотивате?
Часът е осем вечерта, къде така?
Защо с такава гордост пак си недоспивате?
Какво работите през зимата? В снега?

Каква реколта ще берете рано сутрин?
В кое напукано измръзнало поле?
Я по-добре отпийте с грозните си мутри,
че резултат да видите поне...

Софийски диалог

 - Млади господине - заговори ме един старец на тротоара вдясно от Света София - а вие знаете ли, че София значи "мъдрост"?

 - Знам...
 - Хах... знаете... Чувал сте! То да чуеш не е да знаеш...

Гадже?
Разкарайте се с тая дума.
Приятелка...
е малко по-добре.
Ебане?
А дано ви тръшне чумата-
любов,
че да се научите.

Купони?
Махай ми се от главата!
Събирания...
малко по-така...
Не ме касае
бирата ви, и тревата.
За мене лично
са различни средствата.

Песни?
Хайде да посвирим!
Кои?
Които много връзват?!?
С китари сме,
това ли вънка дирим?
Дай музика да правим,
че измръзвам!

Да се видим?
Хайде, няма нужда!
Да говорим...
толкоз искам аз.
Фрази?
НЕ! Не искам чуждо.
Мисли...
по-скъпи са за нас.

Тема?
Ми дай ми няква тема.
История?
По-добре млъкни...
Философия!
За нея имам време!
Политика?!?
Моля ти се, спри!

Държава?
Защо да си говорим?
Страна...
ТОВА да споменем.
Пари за хляб?
Излишно е да спорим.
Свободата...
тя не се яде!