Поне за мен...

Едно дете умря в задънената улица. 
Едно дете интелигентно и добро. 
Едно дете умря в задънената улица, 
в ръката стискайки последното писмо. 

Писмото мокро е, но дъжд ли е, сълзи ли? 
Човек не може ей така да разбере. 
Дете сбогувало се е със своите сили. 
Едно дете бе, хорица, едно дете! 

Едно дете писмо написа и изчезна. 
Писмото помен е от някаква душа. 
Едно дете на улица само излезна 
и бе препънато внезапно от Смъртта. 

Един човек откри го и писмото хвана. 
Отвори го и започна да чете: 
"Здравейте! Не очаквам дълго да остана. 
Не ми е тъжно, макар да съм дете. 

Тъгата другаде е. Не, че беше малко. 
Неосъзнато беше, но не е проблем. 
И да умра сега, не мисля, че е жалко. 
Поне за мен, читателю, поне за мен. 

Но щом открил си ме, зачел си се - добре! 
Остава само докрай да изтърпиш. 
Човек пред теб гърлото да съдере, 
дори и да го разбереш, ще си мълчиш. 

Така и аз ревах, но рани се не виждат. 
Родителите ми решиха, че съм луд. 
Вместо да слушат, взеха да ме ненавиждат 
и си мислиха, че правих се на шут. 

Откакто съм роден постоянно плача. 
Не знам защо, но виждах винаги Смъртта. 
Тя ми казваше, че скоро ще ме влачи 
на място тъмно без живот и свобода. 

Познавайки я се научих да живея, 
научих се да оценявам всеки ден. 
Да кажа, че било е страшно, аз не смея. 
Поне за мен, читателю, поне за мен... 

Но виж, живеейки и други наблюдавах 
как мъчно, бавно се влачат из града. 
И плаках много, но не се предавах 
и направих сделка със Смъртта. 

Казах й ' Слушай, няма да спечелиш '. 
Решихме да се хванеме на бас. 
' Тъжен човек до мене няма да намериш. 
Ако разплача някого - умирам аз! ' 

Смъртта изсмя се и се съгласи. 
Съвет ми даде - ' Смятай се за победен '. 
Но умолявам ти се много - не плачи 
поне за мен, читателю, поне за мен! 

Където и когото видех - все разсмивах. 
Смъртта се сгърчи щом узна за моята мощ. 
Но план скрои ми и както се прибирах, 
тъга завари ме у нас през мрачна нощ. 

Смъртта бе минала през моята рода 
и бе ми казала, че басът е към края. 
И ти не знаеш за какво си тук сега, 
но и това, читателю, ще ти призная. 

Когато стигнах до дома си се стъписах, 
сълзи излях върху празен лист хартия. 
Но после станах и историята написах. 
Читателю, моля ти се, завърши я! 

Аз знам тъгата що за наркотик е 
и колко лесно може да те хване в плен. 
Но умолявам ти се много - не плачи 
поне за мен, читателю, поне за мен!" 

Мъжът погледна детето на паважа 
и напрежение усети във гърдите. 
Опита бързо болката да смаже, 
но провали се и потекоха сълзите. 

Посегна рязко с ръце да ги изтрие, 
но силите изчезнаха му изведнъж. 
Усещаше Смъртта наблизо да се крие, 
но престана да се чувства като мъж. 

На колене се свлече, почна да ридае. 
Смъртта показа се, пляскайки с ръце. 
"Всяка жаба гьола да си знае, 
да не подскача на МОЕТО хорце! 

Това момченце за малко да ме бие, 
но ти захвърли го на мой терен. 
Без теб изобщо нямаше да го надвия. 
Поне за мен от полза си, поне за мен!" 

И завлачи си момченцето към мрака, 
към място тъмно без живот и свобода. 
Едно дете един човек разплака 
и изгуби битката срещу Смъртта. 

Мъжът запита се "Каква е тук поуката? 
Какво очаква се от мене и защо?" 
Едно дете умря, изядено от мъката. 
Едно дете интелигентно и добро.