Творецът

Творецът твори, безкрайно невидим
за тези, които ще се обидят 
и предпочитат въобще да изключват, 
че в творбите си често ги включва. 

Художник с пейзаж човек изрисува, 
за което критиците ще го напсуват 
и ще сглобят по-мащабен пейзаж 
на машини в човешки фалшив амбалаж. 

Певецът възпява различна картина, 
в чието начало се вписват мнозина, 
но припев след припев, куплет след куплет 
слушатели падат от общия сюжет. 

Китарист пък с китара емоции излива, 
а отпред разбирач от смях се превива 
и почва да вика, че липсва тоналност, 
плетейки си псевдо-грамотна баналност. 

Писател пък цапа хартия с похвати, 
идеи, послания и лични преврати, 
противоречия незабелязани и
смисли от цензурата изрязани. 

Млад пианист свири инструментали 
на шепа аристократи заспали. 
Преобразува хормони в хармония, 
на фона на млъкналата какафония. 

Танцьори танцуват, поет рецитира, 
актьори играят, оркестърът свири. 
Публика зяпнала е в захлас, 
успешно отбила поредния час. 

Час от живот, заседян от утайки 
пред изкуството, с незавинтени гайки. 
Час от безкрайния труд на създател, 
автор на рай без обитател.