Ти!

Ти си платно на Живота. 
Подиум на своята съдба. 
Твоят детайл е хомота. 
Твоята цел е Смъртта. 

Смъртта е завършек на нещо 
красиво, свободно, добро! 
Понякога малко зловещо, 
понякога просто число, 

но никога не е нахалост. 
Никога не е зян. 
Без Смъртта няма зрялост 
и Животът е неизживян. 

Ти си боята на този 
свят без мирис и цвят. 
Без твоите очи няма рози. 
Без нюх нямат те аромат. 

Ти си Сикстински таван 
и мечтаеш си за миниатюра. 
Скромността ти е блян, 
но алчността ти - натура. 

За теб се труди Творецът, 
когото наричаш Живот. 
За него трудът е живецът, 
за теб пък - ненужен хомот, 

но ти си платно на Живота! 
Платно с невиждан обем! 
Не отхвърляй труда с неохота! 
Потенциалът ти не е проблем. 

Преодолей всяка спънка с умение. 
Има смисъл пред теб да е тя. 
Проблеми няма, а постижения. 
Спънки няма, а стъпала. 

Недей да се спъваш, а качвай. 
Недей да блееш! Твори! 
Трофеи недей да окачваш, 
а пътя пред теб извърви! 

Ти си платно на Живота! 
Не си му празна стена! 
Твоят успех не е квота, 
а приложена свобода!