Акростихът

Тия дето трябва си знаят...

Малко ме побъркват последните години.
Уж нямало промени, а ми дишат във врата.
Спомените с мен са от кварталните градини,
Ама спомени са само, без полза във калта.
Голяма работа, какво пък толкова  - изправям се.
Едва ли това е от значение за вас,
Но го пиша, защото на много го дължа.
Имаше в квартала щастие, имах го и аз.
Цяло детство с него бях, сега е зад гърба.
А още съм в калта със тия спомени... забравям се.