вторник, 12 март 2013 г.

Хленчи арбитър

Все едно няма достатъчно пародии на това произведение в интернет пространството, реших и аз да скалъпя един принос за "оскверняването" на Ботевите писания. Заглавието говори само за себе си, както и стиховете, (да не повярвате, ма и аз говоря сам за себе си), но все пак предварително се извинявам на тези, които ще се обидят, било то с право или без. Ако наистина се възмутите от нещо, да знаете, че не съм искал да ви обидя...

дори и да съм.



Жив е той, жив е! Там на дивана
тъне в боклуци, лежи и пъшка.
Юнак, от компа до днеска не станал,
с достъп до интернет и акъл на въшка.

На една страна захвърлил чиния,
с едно око чете новините,
с една ръка свършил чикия.
Мънка си, мрънка си, плюе ни всите!

Лежи юнакът, а във съседство
дете врещи и влошава нещата.
Детето не знае, че своето детство
ще пропилее и то в нищетата.

Пролет е, моме, пей ми във нета
за твоята нова прекрасна любов.
Пращай му снимки в оскъдни гащета,
кажи му за подвизи да е готов.

Той пък да вземе да се съгласи,
за него ще плача и ще жалея.
За него най-мазният план се крои
и да мисля какво го очаква не смея.

Но да се върнем пак на юнака -
гъзът му на стола хванал е плесен,
но жалбите му не спират, и трака,
и не вярва животът да му е лесен.

И фолк диви, почти без премяна,
думите фъфлят, гласните блеят,
циците друсат за фон на екрана
и да отвърне поглед юнакът не смее.

Нищо, че чалгата му е омразна,
гледа - да има какво да псува,
и с уста пълна от главата си празна
бълва и иска всички да чуват.

Да чуят електрото и топлофикация,
да чуят мутрите в парламента,
че са като кърлеж за цялата нация
и само крадат, унижават и ментят.

Жив си е, здрав е, преял и препил,
живее при мама - безработен и спрял.
На протести в нета пише, че бил,
а седи си у тях, слънце невидял.

Седи и ми пише да се бунтувам,
за положението мен обвинява.
Плюе и мене, че си кротувам
и ми се смее, че тук пребивавам.

1 коментар: