Аз ще си ходя

Идва с костюма, с калъфа, с бомбето.
Вади китарата, с пръсти си щрака.
Оглежда се, хили се, почват парчето,
бягат му пръстите и по грифа подскачат.

След аплодисменти казва "Мерси!",
окачва на микрофона бомбето,
сяда на бара, вика "Свири!"
и ухилен засръбва си питието.

Веднъж влиза и ми връчва китара.
"Япония" казва с усмивка широка.
"Как се уреждаш бе, мама му стара?"
Радвам се, а той се кикоти.

Питам нахално. "Как беше там?"
"Тясно и гадно. Пиян като талпа,
отегчен, утрепан и сам
се налагаше да пия на палубата".

Аз възхитен, той пък засмян.
Описва нещата както са станали.
Разказва какво е да си музикант
и казва, че си е тръгнал по-рано.

"Не мога така", усмивка горчива,
озъбен, учтив, "не е за мен".
Казва "Наздраве", отново отпива
и се каним да слушаме джаз някой ден.

Ще сме взели плочи, грамофон и скоч
и ще пием без никой да ни прекъсва.
Поглежда часовника, казва "Живот"
и взима си якето. "Вече е късно".

Някой с някого на фона пак спори.
Мисля си, човешка природа.
Мъдростта е в простите думи бе, хора.
Действаш, пиеш, хилиш се...
и казваш "Аз ще си ходя".

Руини и прах

Ще се събудя някой ден и ще ви видя
когато всичко е в руини и прах.
Ще се превърна в скапаното нищо,
ще ви отсъдя без претенции лични
и ще ви оставя да тлеете в пръстта.

Ще се отучите от загуби, победи,
ще се отучите от мир или война,
ще ви се ще повече да не живеете,
защото знаете каква ще е цената
и ще ви боли отново да я плащате.

Ще се събудя някой ден и ще ви видя,
а в миналото да погледна ще ме е страх,
да си припомням шибаното всичко,
да връщам чувства бледи и трагични
за места, в които светла е дори нощта.

Само мълчете, моля ви, говеда!
Не ми припомняйте милионите неща,
за които някога посмяхте да се смеете,
защото знаете какъв е резултата
и по какво без дрехи се изпращате.

Със загубата, и нещастието, и самотата
ме запознахте още от утробата,
където даже художникът велик
разправя, че си спомня как сънувал
абсолютно всяко нещо, което щял да сътвори.

Аз изпитвам неистово желание,
да срутя всички подли бариери
между човешките повърхностни зачатия
и възприятията, които ги издигат
на нива, неподозирани дори от тях.

И безтегловното, задоволено в нищетата,
човече гадно, изпълнено със злобата
да изтрие от Земята своя лик,
когато видиш какво ни е нарисувало
някой ден, по-добре до мен се събуди.

Защото иначе сме само за изгнание,
защото същият ще ни е маниерът
и ще са същите безсмислени занятия,
от които всеки ден ми се повдига
и които ни вещаят все руини и прах.