Едно си МОН знае, едно си БАН бае

Българино, прост и неграмотен!
Българино, необразован, тъп!
Целта ти е да ми улесниш живота.
Бедния ти живот ще прави моя скъп.

Иначе яко е - имаме си ценности -
културата, природата, изкуството...
Всички тях с най-безочлива надменност
ше ги ползваме, вменявайки ти чувство

за вина, че си ни най-голямо бреме.
Ше те лъжем за всяко важно име.
Епитоми на потенциала в своето време
в портрет ше сложиме и ше го изгориме.

Христо Ботев?
Той е терорист!
На Вазов?
Младите моми са му кахър...
Вапцаров?
Той е комунист!
Георги Марков?
Убихме го с чадър...

Ше се прежалиме паметници да им дигнеме,
но да знаеш, че са грозни и нали...
понеже вие нас с гласа си сте издигнале,
ше събереме малко повечко пари...

Но не стига, българино! С тях ше те научиме
да бъдеш мачкан, мъчен, изтощен,
да ти е гадно, да ни даваш да те смучеме
и да си цял живот нещастен, но употребен.

Щото при други бетър ту би сейф ден сори,
ама при нас страхът ви лозето ни пази.
И който без да иска земе да издрапа, нека не говори,
че така случайно да не земе пак в лайната да нагази!

История?
Божидарчо пише тая...
Философия?
Там няма никакви пари...
Култура?
Веждито там се спра'а...
Тъй че не се пра'и на учен...
Работи!

Уж нямаш място

Те ще те нищят и ще те пощят.
Ще те разпорят и ще взимат.
Вина ще ти пришият вместо прошка,
ще те зашият и ще те имат.

Над камината на злобата им ще висиш,
ще изсъхнеш и ще си твърде грозен.
От вкуса им ще се вкочаниш
и ще се лишиш от всякакъв прогрес сериозен.

Диалектиката им ще подминаваш
и фактологията ще ти е смешна.
Накрая като тях ще се забравиш
и ти ще си поредната ни грешка.

И ще ти казват, че е важно да грешиш,
защото в грешките ни крие се живота.
За грешките си ще съжалиш
и твоите жалби ще подритват с неохота.

Човекът противоречиво е говедо
и ще те мрази, задето си човек.
Ако е дърт ще те нарича свое чедо
и ще отказва да приеме твоя лик.

Но въпреки това ще те рече подобен,
макар себе си да смята уникален,
анализ ще ти прави най-подробен
и ще каже, че си без прецедент банален.

Ако е млад пък просто ще те блъсне.
Ще си гледа в краката, ще се спъне.
Ще смъкне гащите, главата ще избръсне
и за причина да те смачка ще се напъне.

Всички тия вече са ти ясни.
Но и ти ще станеш като тях.
Човекът не е невинно чисто тревопасно,
а купчина от насъбиран грях.

И когато са ти лепнали клеймото
и те сложат в шкафа си прашасал,
ти ще имаш чест да си петното
и от човешкото безгрижие ще си плесенясал.

И ще умреш забравен, но следа оставяш,
като петно в белите им дробове.
Те те дишат, но на издишали се правят
и в твоя чест копаят своите гробове.

Колкото и да е банално

Имам си едно наум
да ви оставя да се справяте.
Скъпо ще ми е с куршум
да се страхувам, че ще ме забравите.

Собственици всите сте,
но без собственост интелектуална.
Нямам място тука, не.
Колкото и да е банално

вече стана ми банално
и посредством някакъв си ток,
с няква химия перорална
или обструкция на въздушния поток

тъпотията ще спра да слушам,
че животът ни бил лесен
и със средни пръсти на червена гуша
ще съм ви бесен и обесен.

И тука някой ще ме пита
"Що така де?" и ще ме оплачете.
Като камъни по пътя да ви ритам -
само на главата ми ще тракате.

Освен безкрайната ни простотия,
смъртта ни също изразно е средство.
Умрял съм да ги слушам тия
с много приказки и без наследство.

И ще сте ми ухилени като примати
и ще се чешете по тъпите глави,
щом ви кажа, че всички сме сакати
и ще умреме тъжни и сами.

Някои даже на бой ще ми налитат
и по главата ми ще ме налагат
преди в огледалото да се попитат
дали смисълът веднъж ги е налягал.

Защото всичките сме его, гледни точки,
месо и кокали, мечти, разочарования.
Някои лягат за да гледат към звездите, други правят плочки.
Трети лягат на Икеята от лъскави списания.

И махагон ли ще е в края, талашит
или керамика - на кого въобще му пука?
Аз понеже съм такъв един чешит
обещавам някога да ви оставя тука.

Да видим колко две и две било
и чашата всъщност пълна ли е, празна.
Тоя спор с неизвестно потекло
откровено почна да ме дразни.

Имам си едно наум,
че са ни много празни стомните.
Захапал съм най-скъпия куршум.
На него пише, че не трябва да ме помните.