Мизантропия

Когато виждал си смъртта у живите
и пропиления живот у мъртвите,
изричай си речитативите
и си пласирай влъхвите.

То не е, че не си ги стигал,
а просто, че си подминавал
и щом всеки път се приповдигаш,
десеторно ще се унижаваш.

Ако главата ти е на небето
краката ще са под земята
и щом прикриваш си лицето
прозрачна ще ти е душата.

Ако заричаш се за ей така
и стъпваш си на многословието,
ще се заринеш във вина
и ще се сринеш сред съсловието.

Ами ако целиш да се прославиш
и да накараш хора да те следват,
веднагически ще се забравиш
и само слабите ще те преследват.

Ако богатства търсиш материални
или повърхностното превъзнасяш,
от страх да си банален ще си банален
и гласейки се за друг, за същ се провъзгласяш.

Щом отхвърлиш спектъра на нуждата
и преизпиташ стотно всичките желания,
щом на природата си чужд, щом ти е чужда тя,
щом закопаеш се в ядрото на страданието,

само тогава си достоен за уважение
и повярвай ми - няма да го търсиш.
Дотогава приеми скромното ми мнение,
че ми е в полза от теб да се отърся.

Ей, човече, нагло и изкукало

На Вселената въобще не би й пукало
ако всички пукнем ей сега.
Ей, човече нагло и изкукало,
не ми разправяй ти за реалността!

Ти, който нямаш почвата да стъпиш,
ще ми се правиш, че на Марс ще ходиш.
Земята щом решиш да преотстъпиш
няма да има къде да се изходиш.

С най-развития животински мозък
не проумяваш собствения си късмет
и убиваш с умишлена склероза
напразно придобит капацитет.

И на учен правиш се с науки нови.
Ще удължаваш живота на човека.
И газиш нагло научните основи,
все едно живял си в пещера над двайсе века.

Ядрото цепиш, шот душа не ти остава.
Времето мериш и оспорваш гравитацията.
Хабиш си въздуха, шот те състарява
и градация сереш на цивилизацията.

Ей, човече нагло и изкукало!
Не я човъркай много реалността.
На Вселената въобще не би й пукало
и май накрая ше ни опука точно тя.