Животът ви е вакуум

Искам да изровя
цялата отрова
от всеки ъгъл на света
и да я изпия,
за да мога да поема
всичките проблеми
от всяко кътче на съзнанието
и да ги изтрия.
И не знам какво ще стане,
може би лоботомит ще съм,
но ще се чувствам жив
и може би щастлив.
Не знам какво ще стане,
може и просто да изчезна,
но няма да съм сив.
Отказвам да съм сив.
Не искам сивота
и не искам да я мисля,
тя превзе ми съществото
и прелива от главата ми.
В черното и в бялото
живота си осмисляте,
а аз бих боядисал
само в сиво нищетата ви.
Бих, но не мерси,
разберете ме, омръзна ми,
претръпнал съм, настръхнал съм
и бъдеще не виждам.
Живей живота си,
човеко, мене втръсна ми,
изтръпнал съм, грохнал съм
и само ненавиждам.
Опитвам да обичам,
да се смея, да разбирам,
резултатът ми е ясен -
оцелявам щом ви мразя,
щом оставам безразличен,
щом беснея и презирам,
щом съм грозен и разпасан,
ако газя или лазя.
Бях нещо уж игриво,
но прах съм насъбрало
и сритан до стената
като настъпана играчка.
И остава само сиво
между черното и бялото.
Ние сме по средата,
цветовете ще ни смачкат.
Все съм се убивал
и живял съм прекомерно.
Нагледал съм се вече
и очи съм си изплакал.
Небето ви е сиво,
земята ви е черна,
очите ви са бели,
животът ви е вакуум.