Прав ни път

Ще си татуирам "Нямам пари" на гърдите
и ще ходя по Витошка дибидюс гол
да прегръщам Алеко, задето е усмихнат,
задето не иска да гледа към София -

на потребителите поробител.
Моята глава забучете на кол!
Който знае - ще знае, че е потиснат
от двуизмерната ви философия.

Хич не е "софия", ептен не е "фило"
и на "мъдростта" герб ироничен
се рее над трупове мазни и празни,
над безобразни безлични лица.

Всичко човешко се е покрило,
съвестно е да си антипатичен,
апатията се превръща в празник
с марш погребален на име "сто лица".

Но моля, помнете - не е лъжа!
Само едно запомнете от мен
преди да повдигнете тежкия меч
да посече преклонена глава.

Щом ме убиете - ще ви тежа
и когато дойде този пагубен ден
след вашата сеч моята мерена реч
меча ще разтопи с горещи слова.

И не човек - ще съм черно на бяло,
и всичко, което съм казал остава,
и меч не е създаден, че да пререже
в думите истината неоспорима.

Всяко човешко, щяло, нещяло,
истината не смее да признава
и за нея откровено невеж е,
но нея я има...
Нея я има!

И тя всъщност е толкова проста,
но със сигурност не по-проста от нас
и нямаме речник за толкова чист
феномен, изграден от закони свещени.

Животът - река е. Земята е мостът.
И доста тежим на гърба на Атлас
и щом му писне от човешкия глист
няма да липсваме на тази Вселена.