Анти-анти-анти-...

Понеже е тъпо да си анти-, дай да бъдем анти-анти- ,
че животът е напрегнат и ни трябват транквиланти.
Срещу всяка несполука сме на антидепресанти
и вратите на възприятието са с ръждясали панти.

Тях държим затворени и с устите ни отворени
крещим и с показалец ровим се в своите корени
и всеки от нас да изперква започва,
щото мъртъв е този, който няма здрава почва.

Ми така де - според мита за кривото дърво
не е най-стабилният тоя с най-правото стъбло,
щото в момента, в който се появят дърварите
отсечени остават сред правите най-правите.

А това дърво, дето всичко все му е криво
си остава там и кълна се, че е адски красиво,
когато около него останат само пънчета,
понеже са крехки и могат само да сочат с пръстчета.

Така с актьор ходихме по голо Люлинско поле
и той, както беше нервен, се спря и се закле
като видя едно самотно, нисичко дръвче,
че тва е най-красивото дърво в цялото поле.

То просто си седи там срещу всякакви закони
и не дава никое друго да му дава наклони
и няма никакви маймуни по неговите клони,
че и отдолу маймуноподобни с брадви и нагони.

От повечето други щом е по-адекватно
е доста неудобно и нелицеприятно,
ама ще преживява всичко неколкократно
и за някои е недъгаво, но за никой - резерватно.

И макар и непонятна, истината си остава -
умрелите най-рано най-гордо се изправят.
А ти отиваш на Южен парк и изправен припяваш,
за храста и дървото, докато буря се задава.

И щом ви напсувам мене гледате лошо,
щото нямате цветя и не знаете кой е Гошо,
и единствено от анти-анти- ви остава тръпката
да ме псувате, че аз поне съм свирил с Кръпката.

А вие нея я нямате и всичко ви е тамън.
Щом скъсате дреха взимате нова - сакън!
И цял свят да ви види - хайде бягай навън
и всички недоспали, щото живеем насън.

И са понеже се унесох не съм признат поет,
щото съм много анти- и това значи, че съм превзет,
а освен това не съм като вас капиталист заклет,
щото имам смелостта да кажа, че две плюс две не прави пет.

Еми ще ме прощавате, вие имате да давате,
а само взимате и не смятате да преставате.
После мене ме плюят, че нямам никакъв ритъм,
щото не тактувам като тръгна да ви ритам.

И сега това дето го писах дали е стихотворение,
като ни е реч, ни е мерена, а е просто лично мнение.
Сред целия арт умря всяко вдъхновение
и всеки празнословец има минимум имение.

А моите хора си живеем и се обиждаме на музиканти,
щото не сме анти-анти-, но сме дори анти-нашето-анти-...
и с чувство за самоирония се будим в тесни апартаменти,
преди да скочим до народен на по бира или мента.

Къв съм аз, че да ви давам наклон на хуя?
Аз съм проста кокошка и кудкудякам на пуяци.
Обаче като отида в ъгъла все нещо ще снеса,
а вие седите по средата и размахвате пера.

Ми ебал съм ви на всички социалния строй,
моя упадъчен запой е над моралния ви застой,
в който карате с двеста на Савой до някой завой,
а аз съм анти-движение и съм във вечен покой.

Така че дръжте си го анти-то и анти-анти-то
и си лепете етикетите, тафени от Аванти-то,
после бягайте в чужбина в капитала оваляни
и се чудете що в Европа ни викат, че сме Сталини.

Щото от всичко най-безкрайно е човешката простотия,
която се умножава в предпочитание за свободия
и в упрекване на всички, дето мнение изказват,
и в подкрепа на ония, дето само се подмазват.

Понеже е тъпо да си анти-, дай да бъдем анти-анти-,
че животът е тежък и ни трябват лубриканти.
И дайте да плюем по Денис, дето винаги е сприхав
и да опише простотията не му стигат 76 стиха.

И понеже е устат ще продължава да ги пише.
Той вечно ще говори, шот не мое да ни диша.
Само ни дразни, и ни плюе, и от него ни мирише,
и мрази световния ред, щото е нямал пари за висше.

Ей ги станаха осемдесе и па нема да му стигнат,
хем има приапизъм, хем не мое да го дигне,
и май докато умре ще плюе неграмотен аспиранти,
шот' неговото не е анти-, а е анти-анти-анти-...

Ми да го духате всички - не България, ми светът
ше им е тесен на тия с висше, дет не знаят да четат.
А тия дето знаят - ще продължават да пишат,
че не немитите ми крака, а промитите ви глави миришат.