Анти-анти-анти-...

Понеже е тъпо да си анти-, дай да бъдем анти-анти- ,
че животът е напрегнат и ни трябват транквиланти.
Срещу всяка несполука сме на антидепресанти
и вратите на възприятието са с ръждясали панти.

Тях държим затворени и с устите ни отворени
крещим и с показалец ровим се в своите корени
и всеки от нас да изперква започва,
щото мъртъв е този, който няма здрава почва.

Ми така де - според мита за кривото дърво
не е най-стабилният тоя с най-правото стъбло,
щото в момента, в който се появят дърварите
отсечени остават сред правите най-правите.

А това дърво, дето всичко все му е криво
си остава там и кълна се, че е адски красиво,
когато около него останат само пънчета,
понеже са крехки и могат само да сочат с пръстчета.

Така с актьор ходихме по голо Люлинско поле
и той, както беше нервен, се спря и се закле
като видя едно самотно, нисичко дръвче,
че тва е най-красивото дърво в цялото поле.

То просто си седи там срещу всякакви закони
и не дава никое друго да му дава наклони
и няма никакви маймуни по неговите клони,
че и отдолу маймуноподобни с брадви и нагони.

От повечето други щом е по-адекватно
е доста неудобно и нелицеприятно,
ама ще преживява всичко неколкократно
и за някои е недъгаво, но за никой - резерватно.

И макар и непонятна, истината си остава -
умрелите най-рано най-гордо се изправят.
А ти отиваш на Южен парк и изправен припяваш,
за храста и дървото, докато буря се задава.

И щом ви напсувам мене гледате лошо,
щото нямате цветя и не знаете кой е Гошо,
и единствено от анти-анти- ви остава тръпката
да ме псувате, че аз поне съм свирил с Кръпката.

А вие нея я нямате и всичко ви е тамън.
Щом скъсате дреха взимате нова - сакън!
И цял свят да ви види - хайде бягай навън
и всички недоспали, щото живеем насън.

И са понеже се унесох не съм признат поет,
щото съм много анти- и това значи, че съм превзет,
а освен това не съм като вас капиталист заклет,
щото имам смелостта да кажа, че две плюс две не прави пет.

Еми ще ме прощавате, вие имате да давате,
а само взимате и не смятате да преставате.
После мене ме плюят, че нямам никакъв ритъм,
щото не тактувам като тръгна да ви ритам.

И сега това дето го писах дали е стихотворение,
като ни е реч, ни е мерена, а е просто лично мнение.
Сред целия арт умря всяко вдъхновение
и всеки празнословец има минимум имение.

А моите хора си живеем и се обиждаме на музиканти,
щото не сме анти-анти-, но сме дори анти-нашето-анти-...
и с чувство за самоирония се будим в тесни апартаменти,
преди да скочим до народен на по бира или мента.

Къв съм аз, че да ви давам наклон на хуя?
Аз съм проста кокошка и кудкудякам на пуяци.
Обаче като отида в ъгъла все нещо ще снеса,
а вие седите по средата и размахвате пера.

Ми ебал съм ви на всички социалния строй,
моя упадъчен запой е над моралния ви застой,
в който карате с двеста на Савой до някой завой,
а аз съм анти-движение и съм във вечен покой.

Така че дръжте си го анти-то и анти-анти-то
и си лепете етикетите, тафени от Аванти-то,
после бягайте в чужбина в капитала оваляни
и се чудете що в Европа ни викат, че сме Сталини.

Щото от всичко най-безкрайно е човешката простотия,
която се умножава в предпочитание за свободия
и в упрекване на всички, дето мнение изказват,
и в подкрепа на ония, дето само се подмазват.

Понеже е тъпо да си анти-, дай да бъдем анти-анти-,
че животът е тежък и ни трябват лубриканти.
И дайте да плюем по Денис, дето винаги е сприхав
и да опише простотията не му стигат 76 стиха.

И понеже е устат ще продължава да ги пише.
Той вечно ще говори, шот не мое да ни диша.
Само ни дразни, и ни плюе, и от него ни мирише,
и мрази световния ред, щото е нямал пари за висше.

Ей ги станаха осемдесе и па нема да му стигнат,
хем има приапизъм, хем не мое да го дигне,
и май докато умре ще плюе неграмотен аспиранти,
шот' неговото не е анти-, а е анти-анти-анти-...

Ми да го духате всички - не България, ми светът
ше им е тесен на тия с висше, дет не знаят да четат.
А тия дето знаят - ще продължават да пишат,
че не немитите ми крака, а промитите ви глави миришат.

Веган в 4 стиха

Недохранен организъм
с морала на кантара.
В този гладен екстремизъм
е наяден само царя.

Рече Драганов

"Ботев ли? Левски? Не ми ги хвалете!
Вие гнусни лентяи, не ми говорете!
Аз съм идеолог! Знам от идеи,
Айн Ранд е герой, всичко друго - злодеи!

А Кало? Ривера? Те пък са грозни.
Жените се кефят. Това е несериозно.
Те знаят само геноцида да бранят.
Неслучайно музикант къща не храни.

Вапцаров - и той е заслужил съдбата си,
щом в комунизъм оплел е творбата си.
Аз съм идеолог! Знам идеали!
Сега аз съм прав! Преди мен са грешали!"

Рече Драганов и дописа символизма си
с три пъти "Ура!" за Айн Ранд и капитализма й
и скъта надежда за собствена рубрика
пред няма, но шумна стагнирала публика. 

Мене ме няма

Търсех тогава нещо, което 
го има сега, ама мене ме няма.
Гонех го, то ме настигна и бягам.
Иронията става все по-голяма.
От избор на избор залитам, препъвам се,
някой засилва ме към непростимото
и обходимото "необходимо"
наричат за да ми човъркат по климата.

Римите, смисъла, май са излишни,
били те по-лични или безразлични.
Думите лишейчета са безлични,
които диктуват живота ни скришом.
И шепотите в гласове се превръщат
когато реалното евтаназира,
а в крепостите царете повръщат
и ново реално под тях си събираш.

Кой недочул - да слуша веднага.
Кой невидял - да тича да види.
На модерен човек като теб не приляга
от кретенията да му се свиди.
Всяка причина за нещо велико
е оправдание срещу нещо без стойност,
а всеки въпрос риторично повдигнат
отбягва се често в завидно спокойствие.

И всеки от тях е бая належащ,
но си налагаме да ни подмине,
защото човекът е плужек, лежащ
на тротоара на своето минало.
И настояще уверено дава
название "Реалност" на тази измама.
А аз търсех нещо, което остава
зад мен, в бъдещето, в което ме няма.

Йе Йе Бря Бря

Дали това е истина или са кошмари?
Аутист в Бали халюцинира за Маями.
Българският рап - сире - не, ами извара,
вокалните манипулации пак ще ги прежалим.
Поредният лирически герой през недоеб
ще спечели БНР се ено печели Грами.
Поредният ни клет, поредният ни клет,
поредният ни клет, бейби, рапър в България.

Дали са ги ебали или недоебани
качват се на сцена, на хорото да се хванат.
Чули, недочули и пак не са разбрали,
че с лопата да ги ринеш Мишовци, че и Шамари.
Пак тийнейджърчета с късите гащета,
купени от тати и съдрани на райета.
Телефонът винаги от джоба се подава.
Тялото кашон, а в главите им е плява.

Йе Йе, Бря, Бря
Йе Йе, Бря, Бря