За оптимистите

Оптимистите с лопата да ги ринеш,
ама буквално, и наивните, и замечтани,
щото ръцете си, ако се хванеш, ще откинеш
да ровиш костите им по кълбото разпиляни.

Аз се отказвам добро в света да търся
на своя отговорност чрез чуждите претенции,
щото откакто на света съм бил изтърсен
развивам само и единствено деменция.

Къде бе, хора, къде добро видяхте,
че пропагандирате ми го ухилени?
Будисти, кришни, хипита, не се и спряхте
и по течението се носите, към пропастта засилени.

И няма лошо, леле, глей тая фраза,
"няма лошо", че сте слепи и безгрижни.
Едно от многото неща, които мразя,
е движещата сила на идея да е неподвижна.

Така, седи си в мир, околните облъчва
и се усмихва, докато не я отстрелят.
Уж отговорна е за всичко дет се случва,
но тази отговорност трудно я споделям.

Оня с картечницата, викали му проповедник,
тръгнал по църквите да се обяснява
на коне с капаци, дето викат, че неверник е
предвид нещата, които проповядва.

Как бил набожен, ма не вярвал в чистотата
на всеки един живот човешки, съвършен.
И на въпроса отговаря пред тълпата
"Поживейте в Африка поне за ден".

Ми правата ти когато защитават,
независимо дали ги заслужаваш.
Идеологии, религии приютяват,
без да се сещат, че за тях унищожаваш.

И за история неясна още спорят,
понеже малко е кръвта проливана
и само с разума оскъден си се борят
и вярват, че тълпата будна е щом е промивана.

И плюят по народности, били тирани,
и възхваляват нашата предишна тирания.
И бият се в гърдите горди, неразбрани
и патриотизъм бъркат с простотия.

Други пък в свободно време доброволни роби,
те бият с камъни и ти викат мързелив,
щото се дърпаш от социалните им скоби
и искаш да си им безполезен, но щастлив.

Къде бе, уроде, къде бе, филантропе,
къде видя я светлината в тоя свят?
Ходи далеч от мен, при на Армения попа,
да се оплакваш, че съм злобен и устат.

Ама не се опитвай да ме убеждаваш,
че непукизмът е погрешен и неточен.
В този спор никога не побеждаваш,
в най-добрия случай пиша многоточие...

Превъзходството ви е само числено
и нагласата ви е абсурдно незавидна.
Надеждата ви е напразна и безсмислена,
а надменността ви - меко казано обидна.

Оптимизмът е нахално, лицемерно,
безпардонно, арогантно отрицание
на истината, чиста и неимоверна,
че човекът е обречен на изгнание.

Дори в човеколюбните си литургии,
отчето мрънка, че човека не е за рая.
Учени пък бият си чикии
с на съзнанието и вселената безкрая.

И управници сричат мото за реформа,
и получават нобелови награди.
Това е злото в най-чистата си форма,
което с думите за мир ни праща в ада.

И други с думи на подиума ни смазват:
"Стената бутнахме, пак вдигаме стени".
И сънародниците с клетви го прегазват:
"Синът ти пукна, да беше пукнал ти".

И на ръба на трета световна какафония
народи бягат и търсят си подслон.
Тълпата носи се, човеко, ти изгони я
и после тръгна да й даваш и наклон.

И после мрънкаш, че всички се избиват,
при положение, че кълнеш ги да измрат.
А оптимистите тогава си се скриват,
слепи за окървавената ни земна плът.

Та къде, бе щурчо, в голямата картина
видя доброто в жалкия човешки свят.
Разбирам те, в историята малцина
има дето въстават срещу моралния разврат.

И къде са? По гробовете и по бесилките,
а в тяхно име още се извършва зло.
Човеколюбецо, мръщи се на горчилката,
но не спори с мен, че човекът не е лайно.

Добронамереността ти уважавам,
тя е донякъде завидна и похвална.
Но тя е нож с две остриета, обещавам,
и боли, опряна в ценностите ти анални.

Хората нали живели са по клоните?
Нима са слезли на Земята с чисти цели?
Дали за да не натежават на природата
или по-скоро кат природа невидели?

Да, знам, човешко е да се греши
и всеки от грешките се учи.
Но човек се учи, докато е жив
и според мен чак щом умре ще се научи.

Ще се научи, че въобще не заслужава
нито живота си, нито хвалбите ти.
Човек живее за да унищожава
и да изтърква оптимисти от петите си.