Отказвам

Отказвам да ви притежавам.
Правете с вас каквото щете.
Ревността ми унижава.
На това съм пръв свидетел.

Мизантроп съм и боли ме,
тъй като съм и човек,
но обичам, разбери ме.
Тази болест няма лек.

Само дразня се и страдам.
Имам някакви идеи.
В тях не спирам да пропадам
и изкарвам ви злодеи.

Но не сте виновни вие,
че застига ме мерака
и когато се пребия
пак оставам сам във мрака.

Мизантроп съм и боли ме,
тъй като съм и човек.
Тази болест има име,
но за нея няма лек.

Мразя грешките човешки,
а от тях съм изтъкан
и нося тежките болежки
на рода ни изтърван.

Аз Атлас съм, ненавиждам
този свят върху тила,
но съм глупав, недовиждащ
и с протрити колена.

Знам законите на Нютон,
но съм тъй неразсъдлив
и по баира камък бутам
като клетия Сизиф.

Мизантроп съм и боли ме,
че антропос съм, нали?
Като дамга моето име е
и тъй мизосно кърви.

И след всичките си болки
смея вас да ви виня,
че правя тия обиколки
по баира с камъка.

И в сълзите ми солена
истина съм осъзнал,
че тоз товар на раменете
аз сам съм го избрал.

И ревнувам ви, признавам.
Искам да съм ви владетел,
но отказвам да ви притежавам...
правете с вас каквото щете.