Тате

Тате, помниш ли "Билет"?
Когато бачках в магазина,
който молеше ме да напусна,
че продавач не ми бил занаята.

Помниш ли годините наред,
в които казваше ми да замина?
Късмета щял съм да изпусна,
не ми била това съдбата.

И никога не ти отвръщах,
а ти опитваше се често
да ме накараш да се убедя
да мисля сам за себе си и толкоз.

В тия моменти и сега се връщам,
и пак оказва се, че вместо
за нещо мое да се притесня,
за друго грижа ме е... и то колко!

Тате, помниш ли "Билет"?
В който пея за една мома,
която е с позиция, вместо име,
на първи ред, на твоята резервация.

Тате, знаеш ли какъв късмет?
Видяхме с теб въпросната жена
на мой концерт и тя втрещи ме,
че е билет за моята дестинация.

Тате, помниш ли, че ми звъня
да ми се дразниш, че съм бил глупак,
задето здравето си пропилявам
за някакви неблагодарни хора?

Тате, яд ме е, че не видя
и че не можеш да ми звъннеш пак.
До днеска само съжалявам,
че не спирахме със теб да спорим.

Тате, спомняш ли си спора ни?
Не бях съгласен единствено с това,
че тази болка, която ни убива,
ни убива, щот сме будали.

Тате, и аз го мислих, знаеш ли?
Но няма начин да се съглася,
защото болката сега е друга
и още повече сега боли.

Тате, помниш всичко, знам.
Помниш го и по-добре от мен.
И знам, целта ти бе да ме предпазиш
от неизбежната безкрайна мъка.

Но тате, ти така не беше сам,
това поне по-ясно е от ден
и не успя да ме накараш да намразя
това, че тежко е, но е и светло тука.

Тате, аз ще си те спомням, знай!
И ще припомням и на други, дето срещам,
че е живял щедър и добър човек,
който заминал е от този свят обичан.

Ще приема, че всичко има край
и ще се опитвам все да се подсещам,
че дори и този път да не е лек,
не бих посмял да избера различен.