Тате

Тате, помниш ли "Билет"?
Когато бачках в магазина,
който молеше ме да напусна,
че продавач не ми бил занаята.

Помниш ли годините наред,
в които казваше ми да замина?
Късмета щял съм да изпусна,
не ми била това съдбата.

И никога не ти отвръщах,
а ти опитваше се често
да ме накараш да се убедя
да мисля сам за себе си и толкоз.

В тия моменти и сега се връщам,
и пак оказва се, че вместо
за нещо мое да се притесня,
за друго грижа ме е... и то колко!

Тате, помниш ли "Билет"?
В който пея за една мома,
която е с позиция, вместо име,
на първи ред, на твоята резервация.

Тате, знаеш ли какъв късмет?
Видяхме с теб въпросната жена
на мой концерт и тя втрещи ме,
че е билет за моята дестинация.

Тате, помниш ли, че ми звъня
да ми се дразниш, че съм бил глупак,
задето здравето си пропилявам
за някакви неблагодарни хора?

Тате, яд ме е, че не видя
и че не можеш да ми звъннеш пак.
До днеска само съжалявам,
че не спирахме със теб да спорим.

Тате, спомняш ли си спора ни?
Не бях съгласен единствено с това,
че тази болка, която ни убива,
ни убива, щот сме будали.

Тате, и аз го мислих, знаеш ли?
Но няма начин да се съглася,
защото болката сега е друга
и още повече сега боли.

Тате, помниш всичко, знам.
Помниш го и по-добре от мен.
И знам, целта ти бе да ме предпазиш
от неизбежната безкрайна мъка.

Но тате, ти така не беше сам,
това поне по-ясно е от ден
и не успя да ме накараш да намразя
това, че тежко е, но е и светло тука.

Тате, аз ще си те спомням, знай!
И ще припомням и на други, дето срещам,
че е живял щедър и добър човек,
който заминал е от този свят обичан.

Ще приема, че всичко има край
и ще се опитвам все да се подсещам,
че дори и този път да не е лек,
не бих посмял да избера различен.

Отказвам

Отказвам да ви притежавам.
Правете с вас каквото щете.
Ревността ми унижава.
На това съм пръв свидетел.

Мизантроп съм и боли ме,
тъй като съм и човек,
но обичам, разбери ме.
Тази болест няма лек.

Само дразня се и страдам.
Имам някакви идеи.
В тях не спирам да пропадам
и изкарвам ви злодеи.

Но не сте виновни вие,
че застига ме мерака
и когато се пребия
пак оставам сам във мрака.

Мизантроп съм и боли ме,
тъй като съм и човек.
Тази болест има име,
но за нея няма лек.

Мразя грешките човешки,
а от тях съм изтъкан
и нося тежките болежки
на рода ни изтърван.

Аз Атлас съм, ненавиждам
този свят върху тила,
но съм глупав, недовиждащ
и с протрити колена.

Знам законите на Нютон,
но съм тъй неразсъдлив
и по баира камък бутам
като клетия Сизиф.

Мизантроп съм и боли ме,
че антропос съм, нали?
Като дамга моето име е
и тъй мизосно кърви.

И след всичките си болки
смея вас да ви виня,
че правя тия обиколки
по баира с камъка.

И в сълзите ми солена
истина съм осъзнал,
че тоз товар на раменете
аз сам съм го избрал.

И ревнувам ви, признавам.
Искам да съм ви владетел,
но отказвам да ви притежавам...
правете с вас каквото щете.

Глупако

Глупако полицай, обяснение ми дай
защо си безскрупулен и зъл.
Глупако полицай, обяснение ми дай
защо си без капчица акъл.

Ти казвал си ми май, глупако полицай,
че работа е като всяка друга.
Изобщо не е май така, глупако полицай.
Не си приписвай труд, не си заслужил.

Глупако полицай, причина ти ми дай
да върна думата "глупак" назад.
Глупако полицай, не си служител май,
по-скоро униформен тарикат.

Ръката на закона със закона на ръката
прекалява и с нищо друго май.
Презира, не разбира, пребива и прибира.
Прав ли съм, глупако полицай?

Хитрецо полицай, не си глупак ти май.
Глупаци сме, застигнати от теб,
че разчитаме на теб, хитрецо полицай
и изкривеното понятие за ред.

Глупак ли си, хитрец ли си, човеко полицай?
Човек ли си изобщо ми кажи.
Защото според мен си безсрамен зъл кретен
и това на спор въобще не подлежи.