Искам да говоря със жени,
от които не очаквам нищо
за да мога пак да се почувствам
невинен, чист като дете.
Искам с усмивка полицай
да убедя, че и той е бил човек,
но че униформата му не е синя
като носталгично синьото небе.
Искам да се събудя рано,
с лице към килима след купон
през лятото по къси гащи
със забито знаменце в гъза.
Искам пак от тези тостове
в квартала без никакви салати
и искам пак главата да обръсна
за да мога да усещам вятъра.
Искам да отида в зоопарка
животните когато бяха експонати,
а не сега , когато гледам лъв в очите
и щом ме вижда, виждам, че ме ненавижда.
Искам да съм пак на 18,
да се събудя на пейки по квартала
и да отида с приятели на кино,
да видя филм, който не съм гледал.
Искам пак да се бия с пръчки
и да работим най-много щом сме безработни,
да сме бездомни и да правим къщички,
да играем на улицата и да си правиме градинки.
И да обичам когато не докосвам,
а само наблюдавам отстрани.
И да живея щом на практика бездействам,
но влагам всяко свое усилие в това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар