Душа под наем

Много хора страдат от нещо, наричащо се творческа криза.

Днешно време, с английския, технологията и интернет е по-модерно "writer's block".

Това никога не съм го разбирал.

Имам много тактики да творя всякакви простотии и глупости.

Една от тях е да казвам на хората да ми дават ключови думи.

Един клиент в магазина ми дава напоследък. "Душа под наем".
Приятно четене!

Напуснах работа ergo съществувам.

Земята пускайте, отдавна се качих.

Най-умните въобще не го умуват.

Вековни мъдрости побират се във стих.

Диоген показал е, че може без подслон

и признал си е, че нищичко не знаем.

Не е приемал от богатите наклон,

а ние даваме душите си под наем.

И като кучетата не е ял цвекло,

а ние си го бутаме в гърлата.

Да сме честни - бихме яли и стъкло

ако се даваше за тва добра заплата.

И като него бихме хапвали и леща,

но само щом че е поскъпнала узнаем.

Душите ни не са под игото зловещо,

а са в ръкава ни, в очакване на заем.

За славейчето казва Салвадор,

че пее супер избодеш ли му очите.

Гласът народен пък е шепот в коптор

и вадят повече не с гъз, а от главите.

Ако тече - тече надолу, c'est la vie.

Животът най тече и ние си го знаем.

Утре може да живея без пари,

но не давам душата си под наем.