Самотният манифест на мъртвото дете

Искам да говоря със жени,
от които не очаквам нищо
за да мога пак да се почувствам
невинен, чист като дете.

Искам с усмивка полицай
да убедя, че и той е бил човек,
но че униформата му не е синя
като носталгично синьото небе.

Искам да се събудя рано,
с лице към килима след купон
през лятото по къси гащи
със забито знаменце в гъза.

Искам пак от тези тостове
в квартала без никакви салати
и искам пак главата да обръсна
за да мога да усещам вятъра.

Искам да отида в зоопарка
животните когато бяха експонати,
а не сега , когато гледам лъв в очите
и щом ме вижда, виждам, че ме ненавижда.

Искам да съм пак на 18,
да се събудя на пейки по квартала
и да отида с приятели на кино,
да видя филм, който не съм гледал.

Искам пак да се бия с пръчки
и да работим най-много щом сме безработни,
да сме бездомни и да правим къщички,
да играем на улицата и да си правиме градинки.

И да обичам когато не докосвам,
а само наблюдавам отстрани.
И да живея щом на практика бездействам,
но влагам всяко свое усилие в това.

Душа под наем

Много хора страдат от нещо, наричащо се творческа криза.

Днешно време, с английския, технологията и интернет е по-модерно "writer's block".

Това никога не съм го разбирал.

Имам много тактики да творя всякакви простотии и глупости.

Една от тях е да казвам на хората да ми дават ключови думи.

Един клиент в магазина ми дава напоследък. "Душа под наем".
Приятно четене!

Напуснах работа ergo съществувам.

Земята пускайте, отдавна се качих.

Най-умните въобще не го умуват.

Вековни мъдрости побират се във стих.

Диоген показал е, че може без подслон

и признал си е, че нищичко не знаем.

Не е приемал от богатите наклон,

а ние даваме душите си под наем.

И като кучетата не е ял цвекло,

а ние си го бутаме в гърлата.

Да сме честни - бихме яли и стъкло

ако се даваше за тва добра заплата.

И като него бихме хапвали и леща,

но само щом че е поскъпнала узнаем.

Душите ни не са под игото зловещо,

а са в ръкава ни, в очакване на заем.

За славейчето казва Салвадор,

че пее супер избодеш ли му очите.

Гласът народен пък е шепот в коптор

и вадят повече не с гъз, а от главите.

Ако тече - тече надолу, c'est la vie.

Животът най тече и ние си го знаем.

Утре може да живея без пари,

но не давам душата си под наем.

Иронично заглавие

Какво е чувството да не обичаш?
Кажете ми понеже аз не смея.
Какво е чувството докато тичаш,
докато бягаш от любов, а не към нея?

Дали е чувството достатъчно дълбоко,
че да не може да избие на лицето
или локум е, разтяган със жестокост,
в кръвта ни текла, но подминала сърцето?

Какво е чувството да ненавиждаш,
да плюеш всяка чиста доброта?
Каква е мисълта, с която си завиждаш,
че си изпълнен с човешка празнота?

Какъв мерак е меракът ни да мразим?
Кажете ми понеже аз не знам.
Какво ни кара да лазим? Да се газим?
Самотният влюбен е и щом е влюбен - сам.