Да свиква

Заключете ни - ние сме малко
и сме лесни - даваме се без бой.
Не мислете колко е жалко,
а пишете ни глоби безброй.

Заключвайте всички артисти,
обградете ги двайсет ченгета!
Те не са хора, а терористи!
Те не са хора, те са лекета!

Ето го там - на пейка с китара.
Без никакъв срам вдига толкова шум!
Заключете го бързо, мама му стара,
ако може - теглете направо куршум!

Ако може - електрически стол!
Ако може го обесете!
Но му стига и зад решетките гол
и вземете му, всяка стотинка вземете!

Подхвърлете му нещо зелено,
в протокол напишете, че ви налетял,
да шуми Сливница окървавена
и в очи артистични да тлее печал!

Конфискувайте му "оръжието"
и разбийте му го в тъпата тиква,
та да се отучи от изкуството
и да гладува, да се мъчи, да боледува, да свиква!

Приберете и мен при него в затвора,
животът му там ще е много по-лек.
Там, само там ще попадне на хора,
сред тях ще умре и ще остане човек. 

Победител

Който слага захар в своето кафе,
който пие уиски с разредител,
който вместо покер цъка сантасе - 
той в живота не е победител.

Който с лифт изкачва върховете
е на неписани закони нарушител.
Който от вкъщи псува снеговете
в живота не е никъв победител.

Който връзва се на глупави реклами
и вместо захар, взима подсладител,
в главата вместо мозък има слама
и в живота е далеч от победител. 

Който секс избира вместо любовта
е на човещината пръв вредител
и си плаща най-голямата цена - 
цената да не бъдеш победител.

Който служи на закони неморални
е на ценности човешки разрушител.
Който лесно си живее и банално - 
той обречен е да не е победител.

Животът, като уискито и покера,
е най-суровият учител
и понеже в тестето липсва Жокера - 
смей се ти, за да си победител!

За Митко и Ирина

Пиян съм, простено ми е.

Стегнете се, не ми се обяснявайте.

Не сте за жал като си бихте шута.

Щом все едно не се познавате - не се познавайте.

Не мрънкайте в последната минута.

Хората сме хора и това е - 

способни сме на най-голямо зло.

Щом мрънкаш, че за злото зъл нехае

отричаш собственото си добро.

Недейте да ревете постоянно,

че няма кой къде да ви почеше.

Когато бях на ваш'то, колко странно,

спокойствие и песен все течеше.

Не съм ревал, а всичко съм си казвал

и не ми е хрумвало да обвинявам.
Като вас не съм се самонаказвал.

АЗ СЪМ ЧОВЕК, МИСИЯТА МИ Е ДА ДАВАМ.

И ще давам без да чакам награждение.

Ще обичам до последния си дъх.

Който има различни убеждения

да опита да живее като плъх!

Да се рови в изпражненията на хората.

Да разбере какво е да се оцелее.

Да преглътне нищетата и умората

и да свикне да обича, да живее!

Поема Номер Двеста

Аз съм като Пясъчния Човек,
който пее, че се чувства огледален -
аз съм нищо докато не ме погледнеш
и не видиш себе си във всяка гънка.

Аз съм като Пясъчния Човек,
който само в думите си е нахален -
предпочиташ вместо тук до мен да седнеш
да ме риташ до мазоли като спънка.

Аз съм като Чарлзовия Шекспир,
който някъде по пътя е изпаднал
и житейските поуки си извличам
по досада и вулгарности увлечен.

Аз съм като Чарлзовия Шекспир
от вида на който всеки би припаднал
и предпочитам на животно да приличам
отколкото на пясъчно човече.

Аз съм като Гръцкия Клошар,
който свети на хората в очите
и тръгва си, понеже пак не вижда
реакции искрени и честни.

Аз съм като Гръцкия Клошар,
който ти се смее на лъжите
и гледа с някой виц да те обижда,
че го е гнус от чикиите ти словесни.

Като Евреина с китара съм
и срамувам се от своето име.
Пея , макар и да не мога,
как живеете, макар и да не искате.

Като Евреина с китара съм.
Щом не ме понасяш - остави ме.
Аз съм човешката подлога
и че съм мръсен постоянно пискате.

Аз съм тежките ти мисли,
които заключваш и забравяш,
че знаеш тъй добре цената,
която непременно ще платиш

ако решиш да ги помислиш,
ако решиш проблеми да оправяш.
Ще станеш цимента под тълпата
веднага щом ги споделиш.

Аз съм поема номер двеста
и всичките други преди нея.
И още толкова ще пиша
за идеи, амбиции, мечти.

Аз съм поема номер двеста
и предстоящите да пиша и да пея.
Не пиша да четеш, така си дишам.
Ако не ти понася - не чети.