Песен за честния човек

Който е честен да си вдигне ръката
и да си набие един-два шамара...
преебал се е, мама му стара.
Ако съществува жена, за която
е непозната думата "изневяра"...
преебала се е, мама му стара.

Понякога се смея на себе си
и чеша си старите белези.
Кой като мен,
пълен олигофрен,
да ми се усмихне и да ме попита "Добре ли си?"?

Който от щедрост стига до просия -
че има такъв да слушам ми втръсна...
Преебал се е, мама му мръсна!
Който ж ивее все в немотия,
но е толкова влюбен в света, че чак ще се пръсне...
И за него вече е късно!

Който обича те без задни мисли
и винаги всичко е давал за тебе...
Преебал се е, мама му дееба!
Който живял е без да премисля
и действал е, чувствайки се непотребен...
Преебал се е, мама му дееба!

Който години наред все е ял
твърде малко ядене и твърде много бой,
той знае как се спи на порой,
не знае какво е да хвърлиш храна,
а да я дадеш на човек във беда...
Който такъв живот е живял
ме карат да мисля, че се е преебал.

Понякога плача за другите
и си предлагам услугите.
Кой като мен,
ненормален кретен,
за нас да поплаче и да ни признае заслугите?

Путки - музикантчета

Заглавието е цитат от монолога на един оптимист

и самият лирически герой в тази творба

е част от тази общност най-вероятно... нямам идея.

Бил съм недорасъл... айде нема нужда.

Да не би защото любовта не ми е чужда?
Дребен, непотребен, имам още хляб да ям

докато не се наложи да ми се живее сам.

Достатъчно голям съм вече сметките да плащам,

но съм твърде малък, че с любов да се захващам.

Мога да работя и по гъзове да тичам,

но с камъни ме бийте щом посмея да обичам.

Да обичам нещо друго, повече дори от мен

и затова да ме наричате непоправим кретен.

Вчерашен и глупав, наивен идиот,

който вместо да живурка, търси истински живот.

Най-големият балък, пръкнал се на тоя свят,

дето вместо по облаги, хукнал е по благодат.

Бил съм твърде малък... не на мене тия.
Прекалено съм голям за ваште простотии. 

Ново начало

"Ново начало" е стара измама,
дори по-голяма от истината.
Все едно щом се будиш в прана пижама
запазваш душевната си чистота.

Поетът с поеми животът приема,
поемайки дара на своето слово
и като олово го стреля по теми,
касаещи предимно началото ново.

Китарист рита кисти душевни
ежедневно и с грубите пръсти реди
рифове чисти и прогресии древни,
уж иновативно, но както преди.

Художник рисува нови идеи
с познати щрихи и краден замах
и с грях оцветява мъртви злодеи
от мрачното вчера и днешния страх.

Бард под балкона с нагони познати,
прогонен от всички кръчми квартални
реалното мрази и украсява лъжата,
в която и той се потапя банално.

Скулптор кове от камък човека
и лека полека ридае с ръце.
С творбите закрива всяка пътека
към вкамененото от муза сърце.

Певец пее песни за мечти и идеи
и смее се, че не си вярва сам.
На промяната вятъра всички ни вее,
но на завет се крием в културния храм.

Любовник измъчен по пътя мърмори
докато сърце на парчета събира.
Не спира! За ново начало говори
и уж все върви, но все там си умира.

Цветя и рози

Следното е поема, отразяваща моето мнение

за нашите "мъдрости".

Кой измислил е "цветя и рози"?
Тая мисъл вечно ме тормози!
Какво нагло и безсрамно отношение!
С какво заслужили са рози заточение?

И докато на цветна тема сме, простете,

ма на мома не се посягало и с цвете!
Тая мисъл при жените се насажда,

а нас мъжете - боят ни изграждал!

Големи думи аз не трябвало да казвам!
Големи залци по-добре да съм налазвал!

При тия "мъдрости" каква ти демокрация?
Прадедите възпитават ни с фелацио!

И сме били на всяка манджа меродия,

но по горите не виреела простотия.
Понеже "три пъти мери, веднъж режи"
имоти мерим и изсичаме гори.

Живеем кучешки, уж хранят ни да лаем,

ама сме гладни, но хорото го играем.
Поне е вярно - птичка пролетта не прави - 

тук птици бол, а вечна зима в таз държава.

И уж е зима, ама зимен сън, уви,

от толкова хоро хич не ни лови.
И любовта не пита. Само ни тормози!
И в чужбина все цветя,

а тука - 

рози...

Ей ме мене!

Аз понякога съм доста свестен.
Понякога съм и начетен.
Някои казват, че ще съм известен,
а мечтая си да съм прочетен.

В аматьорските си рими вплетен
си мисля - нека бъдем честни.
Сред певци, писатели, поети
колко свестни са били известни?

Има гении - наркомани и алкохолици,
но има и зависими безлични.
Има уж трезви с опит като политици,
що да няма и разсъдливи романтични?

Нима превзет е всеки романтичен,
който любов желае вместо плът?
Ако не бе до тази степен ироничен
дали по-скучен щеше да ни е светът?

Животът уж най-забавният учител е - 
често строг и рядко справедлив,
но не ми е смешно колко е мъчителен
и май те учи само да си търпелив.

Сътвориш ли доста често те отписва,
тук таме критиката ще си каже.
Но види ли, че от успеха ти преписват
ще смъмри другите, а теб ще те размаже.

И колко и кои успяват в тази схема - 
направете си елементарна сметка.
Другите - на улиците, на системи
или в някоя затворническа клетка.

И ей ме мене - сякаш вчера съм се пръкнал.
Какво са двадесет години да подишам
пред десетки хиляди човешки пъкъл,
от който идва ми само да попиша?