Софиянец

Аз съм софиянец и съм с ланец.
Разхождам се и се изхождам.
Гордея се, че рея се в града,
и си вея чукалата,
и чукат ми краката
по паветата.

И псетата ме гонят,
И скромните,
бездомните
сълзите ронят.
Аз пък ходя.
Разхождам маратонките
и бича си колонките
на телефона,
на фона на шумния град.
На фона на умния глад
и естествена смрад
пръскам дезодорант.

Ям в ресторант
и честичко дюнери.
С погнуса поглеждам готвача,
само липсва му фес.

А той не плаче,
а готви!
Хе, така му се пада,
дано само не извадя
изненада в обяда си
днес!

Аз съм софиянец
и съм готованец.
Прибирам се пак зад монитор
и ставам арбитър
на хора,
спорещи
за цигани в затвора,
за сензационни
телевизионни бедра,
за Левски - ЦСКА.

Мусака
мама е сготвила
и се е закотвила
след работа в събота
в дома, да ми сервира
преди да мастурбирам.
Обичам мама и тате,
но най-бих обичал
жената, която
е навита да й клатя
бедрата.

Но да е богата.
И да е добра в кревата.
И да си ползва устата,
но да не си отваря устата.
Да ходим по дискотеките
и, подпийнали леко, да вземем
кондоми от аптеката,
които ще я моля да не слагам,
че по ми приляга на влага.

Ще я излагам на показ
пред хора, с които съм израснал
и ще се захласват.
И те ще ме хвалят,
докато ме гали,
друг ще завижда,
но всички ще виждат,
че ходя с богиня,
която ми цикли
да й купя спирала за мигли,
крем за ръце,
крем за лице,
боя за коса,
нова кола,
епилатор, вибратор,
GPS навигатор
да се ориентира,
докато шофира,
но пак да паркира накриво
и една маша

да изправя евтината алтернатива,
която нарича коса.
Да подскача от банкомат
на банкомат
с моя кредитна карта,
да ми се тръшка,
да кръшка,
но да казва, че ме обича
и аз да тичам по нея
и с нея да се смея
и в дискотеките да пея,
да си щракам с пръсти,
да си чупя кръста,
да се друсам в кенеф
и с кеф да плащам на бакшиша
да му мириша в колата му
и да ме връща вкъщи
пиян, насран и повръщащ.
Да пусна снимки у фейса,
как се возя у рейса
надрусан, полузаспал и агресивен,

сексуално активен и хив позитивен.
И губя жената, губя колата,
губя парата, дискотеките,
ипотеките, дезодоранти,
ресторанти и дюнери с плюнки,
и ставам бездомен,
уча се на живот скромен, погромен,
и сълзи роня
в центъра на града,
и естествено смърдя.
И виждам софиянци с ланци
и ми иде да псувам,
но си кротувам,
че ще ме набият.
И псетата вият,
докато се опитвам да спя.
И скъпа кола
ми се блъска в кофата.
От нея излиза жена
с изправена коса
перхидролено руса
и ме поглежда с погнуса.

И аз се друсам с торбичка Хелми
и викам хелпми
на мъжа й - костюмиран
интелигентен левент,
който се разхожда,
и се гордее, че се рее,
и си вее чукалата,
и му чукат краката
по паветата,
докато за мен остават псетата.

И аз ги гушвам горките,
на лепило наситил се
и се уча на обич твърде късно,
на тясно и мръсно
и плача, и се грача
за някоя стотинка
от богата блондинка
с екзотичен чужденец под ръка,
който си подсвирква с уста,
и си мисли - добре, че си има жена,
с кола, епилатор, вибратор
и GPS навигатор да шофира
и да паркира накриво
и с маша
да изправя таз
алтернатива,
която нарича коса.
Но дълбоко в себе си знае,
че му се ридае,
а не му се подсвирква,
че вместо глава има тиква
и се натиква в живот апатичен
и антипатичен
за некви си кинти, които не ползва,
а ги пилее по хора
от него за да се възползват.
И си разхожда маратонките,
и си бичи колонките на телефона,
на фона на шумния град...

на фона на "умния" глад.