неделя, 10 ноември 2013 г.

Оптимизъм

Моето родно място стана частно,
а не ми се плува във цимент.
Детството ми светло и прекрасно
дава се за някакъв процент.
Мястото ми родно стана модно.
Детството ми е под монопол.
И наследството ни неугодно
ще се престрои във някой мол.

Красотата ни - опожарена,
заради финансов параван
и туристите са изумени
в рай, павиран от продажна сган.
Служим си с история богата,
хляб да можем утре да ядем
горди и с чашката в ръката
величието си да ви предадем.

Моята България не е моя.
Моят дом не ми принадлежи.
Личността ми си изяжда боя
ако зад решетки не лежи.
Зад решетките на бюрокрация,
под ключа на спомена фалшив
за остаряла, оцеляла нация
чрез илюзията за колектив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар