Опитвам се

Не се опитвам да мисля и да знам. 
Не се опитвам да избягвам тъпанари. 
Не се опитвам да изпитвам срам, 
щом нечия простотия ме завари. 

Не се преструвам, че си струва всяко нещо, 
излизащо от нашите глави, 
само ако ни довежда не до вещи, 
а до искрени и смислени искри. 

Не парадирам, че намирам нещо ново, 
пренебрегнато от много покрай мен. 
Не претендирам, че се спирам срещу слово, 
което ще осмисли всеки следващ ден. 

Не се опитвам да ви лъжа и преметна. 
Не се преструвам, не ви подхвърлям стръв. 
Не парадирам и въобще не ви намеквам, 
а ви признавам, че отдавна съм такъв.

Софиянец

Аз съм софиянец и съм с ланец.
Разхождам се и се изхождам.
Гордея се, че рея се в града,
и си вея чукалата,
и чукат ми краката
по паветата.

И псетата ме гонят,
И скромните,
бездомните
сълзите ронят.
Аз пък ходя.
Разхождам маратонките
и бича си колонките
на телефона,
на фона на шумния град.
На фона на умния глад
и естествена смрад
пръскам дезодорант.

Ям в ресторант
и честичко дюнери.
С погнуса поглеждам готвача,
само липсва му фес.

А той не плаче,
а готви!
Хе, така му се пада,
дано само не извадя
изненада в обяда си
днес!

Аз съм софиянец
и съм готованец.
Прибирам се пак зад монитор
и ставам арбитър
на хора,
спорещи
за цигани в затвора,
за сензационни
телевизионни бедра,
за Левски - ЦСКА.

Мусака
мама е сготвила
и се е закотвила
след работа в събота
в дома, да ми сервира
преди да мастурбирам.
Обичам мама и тате,
но най-бих обичал
жената, която
е навита да й клатя
бедрата.

Но да е богата.
И да е добра в кревата.
И да си ползва устата,
но да не си отваря устата.
Да ходим по дискотеките
и, подпийнали леко, да вземем
кондоми от аптеката,
които ще я моля да не слагам,
че по ми приляга на влага.

Ще я излагам на показ
пред хора, с които съм израснал
и ще се захласват.
И те ще ме хвалят,
докато ме гали,
друг ще завижда,
но всички ще виждат,
че ходя с богиня,
която ми цикли
да й купя спирала за мигли,
крем за ръце,
крем за лице,
боя за коса,
нова кола,
епилатор, вибратор,
GPS навигатор
да се ориентира,
докато шофира,
но пак да паркира накриво
и една маша

да изправя евтината алтернатива,
която нарича коса.
Да подскача от банкомат
на банкомат
с моя кредитна карта,
да ми се тръшка,
да кръшка,
но да казва, че ме обича
и аз да тичам по нея
и с нея да се смея
и в дискотеките да пея,
да си щракам с пръсти,
да си чупя кръста,
да се друсам в кенеф
и с кеф да плащам на бакшиша
да му мириша в колата му
и да ме връща вкъщи
пиян, насран и повръщащ.
Да пусна снимки у фейса,
как се возя у рейса
надрусан, полузаспал и агресивен,

сексуално активен и хив позитивен.
И губя жената, губя колата,
губя парата, дискотеките,
ипотеките, дезодоранти,
ресторанти и дюнери с плюнки,
и ставам бездомен,
уча се на живот скромен, погромен,
и сълзи роня
в центъра на града,
и естествено смърдя.
И виждам софиянци с ланци
и ми иде да псувам,
но си кротувам,
че ще ме набият.
И псетата вият,
докато се опитвам да спя.
И скъпа кола
ми се блъска в кофата.
От нея излиза жена
с изправена коса
перхидролено руса
и ме поглежда с погнуса.

И аз се друсам с торбичка Хелми
и викам хелпми
на мъжа й - костюмиран
интелигентен левент,
който се разхожда,
и се гордее, че се рее,
и си вее чукалата,
и му чукат краката
по паветата,
докато за мен остават псетата.

И аз ги гушвам горките,
на лепило наситил се
и се уча на обич твърде късно,
на тясно и мръсно
и плача, и се грача
за някоя стотинка
от богата блондинка
с екзотичен чужденец под ръка,
който си подсвирква с уста,
и си мисли - добре, че си има жена,
с кола, епилатор, вибратор
и GPS навигатор да шофира
и да паркира накриво
и с маша
да изправя таз
алтернатива,
която нарича коса.
Но дълбоко в себе си знае,
че му се ридае,
а не му се подсвирква,
че вместо глава има тиква
и се натиква в живот апатичен
и антипатичен
за некви си кинти, които не ползва,
а ги пилее по хора
от него за да се възползват.
И си разхожда маратонките,
и си бичи колонките на телефона,
на фона на шумния град...

на фона на "умния" глад.

Месечни Мисли

Формалност сред Фъшкии,
държащи да ме начумерят.

Мизерии, Мраз, Мърсотии,
но отдавна спрях да треперя.

Алогични Амбиции,
Аспирин и Апатия.

Мек Милостив Мироглед
и Мерзавски Мероприятия.

ЮХУ УУУ

У

Алегоричен Анекдот за Амбициозните -
Аскетично Асимилиран
Айляк в Аромат на Акация.

Смущаващ Сезон от по-Сериозните.
Себично и Скептично Синтезиран
Стимулант, Симулиращ Сюрреализация.

Опитомен, Осквернен, Обезчестен, Обикóлен,
Откъснат Оръфан Оттенък От Облак Отровен,

Наподобяващ Неспособност На Надежден,
Но Ненавиждан Насреща Ни Нрав Навеждан
и Нередовен.

Драми, Дилеми, Думи и Дела,
Деноминирани и Доминирани от Добротата и Дързостта
на Добронамерения Древен Дух на Днешната...
на вечната младост...

и Ярост.

Оптимизъм

Моето родно място стана частно,
а не ми се плува във цимент.
Детството ми светло и прекрасно
дава се за някакъв процент.
Мястото ми родно стана модно.
Детството ми е под монопол.
И наследството ни неугодно
ще се престрои във някой мол.

Красотата ни - опожарена,
заради финансов параван
и туристите са изумени
в рай, павиран от продажна сган.
Служим си с история богата,
хляб да можем утре да ядем
горди и с чашката в ръката
величието си да ви предадем.

Моята България не е моя.
Моят дом не ми принадлежи.
Личността ми си изяжда боя
ако зад решетки не лежи.
Зад решетките на бюрокрация,
под ключа на спомена фалшив
за остаряла, оцеляла нация
чрез илюзията за колектив.