Човек

Аз съм малко дете
и с драма не съм запознат.
Малък съм и изглежда, че
съм емоционално сакат,
тъй като болка не знам –
само знам благодат
и никакви други причини
да живеем на този свят.
Събуждам се с изгрева и
май само с него се знам.
Притварям към него очи
и виждам, че и той е сам.
Но това явно хич не му пречи
да си осветява насам.
Но, човече, щом те огрее
вместо радост, развяваш срам!

Къде да застана за да поемеш моите лъчи?
Къде да те хвана или натисна за да не те боли?
Какво да направя защо да го правя след като не щеш?
И защо да те изоставям след като няма да спреш?

Аз съм вече тийнейджър
и се друсам с безпочвен гняв.
Опитвам да шмъркам промени,
но само меня своя нрав.
Бия си във вените завист,
злобея и се правя на здрав.
Дано не узнаят че съм болен
и не мога да стоя прав.
Водя си дневник с псувни,
отчаяние и самота.
Прикривам проблемите си
с претенции за свобода.
Мразя се, мразя ви всички
и май няма изход сега.
Как искам да ви избия
и сам да видя света.

Вече съм дърт пенсионер.
Изгледах живота си.
Исках да съм милионер,
но пръсках парите си.
И така и не успях
да разгледам света,
но смятам преди да умра
да дам на моите деца

да има къде да застанат и да пръскат своите лъчи.
Да могат и те да те хванат за да не те боли.
Да ни напомнят за време, изпълнено с благодат.
Да ни припомнят защо живеем на този свят.