Твар

Аз съм улична чешма
с десет мраморни павета 
и стоя си във града.
Украсявам твоя ден.
Много често през деня
идват дърти и хлапета.
Пият моята вода,
но не ме поглеждат мен.
Аз съм улична лампа.
Осветявам ти живота 
и от мойта светлина 
се възползваш всяка нощ.
Много често през нощта 
подминаваш ме самотен. 
Аз за теб не съм приятел, 
а способ, заемащ площ.

Как мога да живея 
ако теб те няма? 
Защо като си с мене 
все едно не съм живял?
Как мога с теб да пея 
ако си глухоняма? 
Как да не полудея 
след като съм полудял?

Аз съм сивото паве,
на което всяка сутрин 
сядаш с твоето кафе 
и последния си фас.
Аз съм кроткото море.
Влизаш и пикаеш вътре,
и ме мразиш, че съм мръсен. 
Мислиш, че съм мръсен аз!
Аз съм сивото небе 
и под мен гориш боклуци. 
После кашляш и ме псуваш 
и си търсиш въздух чист.
Но въобще не ме ебе 
от твоите маймунджалъци. 
С въглени ме изрисуваш 
и наричаш ме петнист.
Аз съм малка капка пот.
По лицето ти се стичам
щом усетиш, че последствия 
имат твоите дела.
Ти си твар, аз - твой хомот, 
но още те обичам. 
Аз съм твоето наследство - 
къс оклепана земя.