Защо бе, Диогене?

Един дъртак до кофите ме спря
и подаде ми ръка.
Сефте не беше стисната в юмрук.
Ухилено погледна ме,
в миналото върна ме
и каза ми "Отиваме на юг".
Изхвърли ми чашката,
посочи ми опашката
в центъра на града.
Каза ми "Не се оглеждай!
При онези се нареждай!
Пий вода от тази чешма!"

Защо избра ме мене?
Защо държиш се с мен така?
Защо бе, Диогене,
защо подаде ми ръка?

И до чешмата някой се присмя,
вдигайки си чашката
и каза си "Поредният боклук"
Сякаш туй във чашата
беше свята чистота,
достойна за хората оттук.
Разбута опашката,
замери ме с чашката,
а дъртият зад мене се засмя.
Каза ми "Не се подвеждай,
над чешмата се навеждай
и пийни си истинска вода"

По-късно настъпи вечерта.
Заведе ме до бъчвата
и каза ми, че ще спя отпред.
После на кълбо се сви,
а пък аз помислих си
"Този нещо май не е наред".
И на чесън засмърдя,
а на мене ми се дорева,
но после рече следните слова:
"Никога не се навеждай,
а живота си наглеждай
и пий си само истинска вода"