Поетът

Поетът е безполов и гол
и макар често да прибягва до алкохол
той разчита на по-висши ценности,
на своята същност,
на чистото Аз.

Поетът пише в своя си гьол
и въпреки че с нерви къса бандерол,
той твори не от ревности
и плоски потребности.
Той черпи само от нас.

Няма смисъл
в болна мисъл
Трудът му не е продукт
на излишни блага.
Не е друсан,
а е слисан.
Словата му не са махмурлук,
а дълбока тъга.

Поетът е безкраен и жив
и без претенции той строи си щастлив
необятен, приятен затвор
от думи и един
препинателен знак!

Обаче е безкрайно ревнив,
когато те погледне той вижда те красив,
но сив, наяден,
разяден и измъчен
от толкова болка и мрак.