Недей да правиш драма там където няма

Недей да правиш драма
там където няма.

Разликата между патриот и идиот
не е голяма,
но пък тва не значи,
че всеки емигрант мъдрец е...
Или пък светец. 
Най-наболял от наболелите въпроси 
е защо би бягал от това, което си го носиш?
Аз възпитан съм си противоречиво,
че никога не бягам от, а към, но ако е красиво,
кел файда, а прибягвайки до своята ленивост
си даваш време да осмислиш струва ли вьобще.
Че красотата си е красота, но здравето е минимум по две.
А и колко пък да си красив като си сополив
и си обратното на жив докато сипеш се с оценката на другите,
които в теб изливат своите дертове? 
С устите само правят ветрове,
а тебе те оставят да разчистваш 
без да се касаят имаш ли си друго на главата.
Или си им в краката, или си им в устата,
но и в двата случая ще питат каква ти е заплатата,
а на теб ще ти е само да ги погнеш със лопатата.
Едно момиче веднъж ми каза, като че ли от все сърце,
че било имало нещо, в моето лице,
което напомняло на два шамара през лицето.
На което аз не реагирах.
Само по себе си, това си е реакция,
но не шамар, а неприязън към това да се превръщам в някаква атракция.

Недей да правиш драма
там където няма.

Да, други просто казваха, че приличам на баща си.
Аз просто гледам си, кво общо има той, ебаси?
Че и единственото подобно нему, което мога да изсимулирам
е признанието, че от краткия си живот още разбирам,
че в това странно отношение хората делят се май на две.
Тези, които ще ти кажат "Ти па що па не...?"
и тези, които до теб ще седнат в някой бар
и ще си кажат "аз на тебе знам какво ти има". 
Нима? О моля те, премъдри, просветли ма!
Разбирал ми той и преживявал ми преди години главоболията.
В тва няма никъв смисъл, що за глупаци се оказват хората?
Откъдето той се връщал, аз натам съм ходил?
Ма господине, да се засичаме кога съм ви помолил? 
Аз хората деля на трудни и на хора.
А другото е повод да започнем спора. 
И ако почнем спора с теб, познай ти от кои си.

Недей да правиш драма
там където няма.

Моля те, остави ме и върви си! 
Оди на друго място, да си разправяш проблемите на друг,
защото аз това, което съм живял съм го живял, защото съм решил
и като някакво последствие от всичките наследства, които съм наследил.
Интелектуални собствености, генетични недостатъци
и всякакви други мисловни, социални и финансови остатъци.
Иначе разговора с вас, експертите, ми е като ресто от билет.
Я го върнеш, я ми скъсаш петолевката и ме оставиш да си ходя пеш.
Всичко осмислящо живота символично е, хипотетично и може би фалшиво.
А ако го гониш с цялата си упоритост - я по-добре гони красиво...
Красивото поне го виждаш, преди да осъзнаеш, че го нямаш.
А другото... за другото си правиш драма.

Неука

На вас умирал ли ви е човек в ръцете?
Теориите си, моля, ми спестете.
Каквото мислите си за нещата от живота
го разправяйте на другите, които не работят.

Припомням си веднага странна ситуация,
в която на стената плесната словесна излагация
относно няква тъпа пикла, дет се водила актриса
как мечтаела си някой ден да бачка на мотриса.

И некви пичове с бради кат на дървари,
които повече дървета са убили с коментари
в няква социална мрежа, отколкото са гледали,
че брадва да размахат, да бе, "а дано, ма надали".

И как ще счупиме прогреса на смартфона,
като да се сметне пи ти трябват няколко галфона
с калкулатори и дипломи квадратни на квадрат?
Че колелото е измислено го е яд всеки примат...

Защо да спорим, че земята е сферична,
като са плоски мозъците, а сърцата - безразлични?
И защо да знаеме за състояния кат глаукома,
оправдание за трева и тъй далече от симптома

на тези, които не виждат зад носа си,
но викат повече отколкото сглобили с мисълта си?
С употреба наркотична прекомерна
да се напънат и без да искат ще станат двуизмерни.

На вас умирал ли ви е човек в ръцете?
Човек, който е светил повече от всичко, което свети?
Когато стане няма с кво да го държите,
шото ръцете са ръце, но се задвижват от главите. 

Що се отнася до хората

Що се отнася до хората - 
кажете им, че се опитах.
Опитах да уважа мненията,
опитах да свикна с промените.
С упоритостта си нелепа
опитах да бъда в подкрепа. 
Опитах да слушам терзанията.
Едва премълчавах си знанията.
Едва преглъщах си мислите
и лъгах, че са смислени смислите. 
Опитах да скрия погнусата
към живущи, с живота предрусали.
Опитах се да не завиждам
на имащите, ненавиждащи.
Опитах се да не презирам
тези, които прозират.
Опитах се да се опитвам.
Опитах се да не разпитвам
опитвалите, оскърбени
и от опити опитомени. 
Опитах да се окопитя,
опитах се да не залитам.
Опитах се да не подритвам
ритания, преопитвал. 
Опитах да правя, да кажа,
да забравя и да се откажа.
Да не опитвам също опитах
и защо съм опитвал се питах. 
И "опитах", така да се каже,
най-накрая да се откажа.
А що се отнася до хората - 
кажете им, че за пръв път успях.