Sunshine Reggae

Сънувах нагли хора, сладолед от машина
и вашата омраза, избила в неуважение.
Слънчевото реге огряваше мнозина
и се смяхме на фона на моето унижение.

Сънувах, че ровя в подръчни материали
и разглеждам книги, оваляни в тор.
Някой ме пощипва и сме се заяли,
че всички са му длъжни щом видял е зор.

Наредих се на опашка и видях до мен
добродушен наркоман и от детството крадец.
Отдалече се задава в рока феномен,
подавам към познат ръка, отхвърля я мъртвец.

Погледнах зад витрината избора от чаши.
Говорейки със спомени, почувствах се творец.
Аз мислих, че са мои, те оказаха се наши
и тогава поздрави ме къдрав млад мъдрец.

Усмихна се, подмина ме, жената ме попита
за размерите на чашите, а двойката до мен
поигра си с тях и хукна да залита
далеч от сладоледа и вечния рефрен.

"Искам само да ми дадеш усмивка.
Не се притеснявай и го карай по-полека."
Събудих се. Така приключва моята почивка.
Събудих се като петно в очите на човека.

Този, който не мига

"Ех, Луна, странен бог си..."

- Крал Екбърт, "Викинги"

Този, който не мига
пристига лесно в живота ни,
но от време на време заспива
и сере на усилията.
Всемогъщ е, но вечно не стига
и няма място в сърцата ни,
но от време на време заспива
и идва безсилието.

Има много имена,
но истината е само една
и тя е, че всеки отговаря за себе си.
Според някои съм грешен, че знам,
според други не трябва да съм сам,
но самотата и знанието са оковани във вашите дребности.

Този, който не мига
вижда всичко с двете очи
и не съществува,
но иска да благодарим.
Този, който не мига
в луна свети и в слънце блести
и нищо не иска
освен завинаги да заспи.

Гледаме тъпо и мигаме
и нищо сами не постигаме.
И него отричаме, но не можем да отречем,
че учи ни само на слабост
и много рядко на радост,
а това прави всеки човек отегчен.