и ако да - защо е все неоправдано?
Аз с хората май нямам нищо общо
и животецът ми все неизживян е.
Този свят е черен и яде ме
и всяка сутрин повръщам своята ярост.
Няма кой да дойде да ме вземе,
а ако има - отива пак нахалост.
Докога ще се гледаме в очите
и ще си плямпаме еднакви простотии?
Докога ще си плюем на мечтите
и ще укрепваме срама си в немотия?
Човеко, аз те мразя и ми писна
с теб да доизживявам нищото прехвалено.
Всяко нещо, претендиращо за смисъл
е най-разумно да бъде изоставяно
и само ако може след това забравяно.
