Прав ни път

Ще си татуирам "Нямам пари" на гърдите
и ще ходя по Витошка дибидюс гол
да прегръщам Алеко, задето е усмихнат,
задето не иска да гледа към София -

на потребителите поробител.
Моята глава забучете на кол!
Който знае - ще знае, че е потиснат
от двуизмерната ви философия.

Хич не е "софия", ептен не е "фило"
и на "мъдростта" герб ироничен
се рее над трупове мазни и празни,
над безобразни безлични лица.

Всичко човешко се е покрило,
съвестно е да си антипатичен,
апатията се превръща в празник
с марш погребален на име "сто лица".

Но моля, помнете - не е лъжа!
Само едно запомнете от мен
преди да повдигнете тежкия меч
да посече преклонена глава.

Щом ме убиете - ще ви тежа
и когато дойде този пагубен ден
след вашата сеч моята мерена реч
меча ще разтопи с горещи слова.

И не човек - ще съм черно на бяло,
и всичко, което съм казал остава,
и меч не е създаден, че да пререже
в думите истината неоспорима.

Всяко човешко, щяло, нещяло,
истината не смее да признава
и за нея откровено невеж е,
но нея я има...
Нея я има!

И тя всъщност е толкова проста,
но със сигурност не по-проста от нас
и нямаме речник за толкова чист
феномен, изграден от закони свещени.

Животът - река е. Земята е мостът.
И доста тежим на гърба на Атлас
и щом му писне от човешкия глист
няма да липсваме на тази Вселена.

Не, отказвам

Не, отказвам! Отричам те, човеко!
Ти не си роден да ме разбираш,
когато бурята удари
и гръм върху ти се стовари
само за да ме презираш мен,
че си избрал за теб въобще да не е леко.

Нима това е логиката ти, която
ти откакто си дете си погнал
и не си й смогнал,
ами изпреварил
и си я оставил мене да ме чака,
да ме спъне и да ми каже, че аз съм получател?

Ти как смееш да се наречеш "човек", човеко?
Ти не си роден да пребиваваш тук,
с мен Земята да споделяш,
да я съзерцаваш всеки ден,
да я разделяш
и да я обезобразяваш, само за да ти е меко.

Ти си безобразния, помни и не забравяй,
защото оставеният е този, който е оставял,
та оставяй
зад гърба си
и на труда си се изплюй,
за да не те е яд в палат бездействен
някой вместо теб живота щом решава.

Не му съдействай и не му въздействай ти
на този свят, в който другите поели са товара
на една надежда, една любов и една едничка вяра,
че човекът е роден да се изправи,
себе си за други да забрави
и всичко в повече да промени.

Не, отказвам! Отричам те, човеко!
Ти не си роден да ме разбираш,
когато бремето ни ме премаже,
а на тебе каже да се пазиш,
че е срам, позор и ужас ако сгазиш лука.
Ти не си за тука и това не трябва мен да ме касае.
Ти си този, който е нетраен,
защото тежко ти е, че не ти е тежко,
а за мен е леко да не ми е леко.

Затова отричам те, човеко!
Ти си просто временно, ама и аз
и всичко тук, около нас.
И времето, като проблемите, е бреме,
което няма кой да ти отнеме.
Можеш само да го трупаш
и да се тупаш, че си най-могъщ.
Ама си с всички други същ
и си със срок. И е изтекъл.

И презирам те - доброволно се наказвам.
Не съм роден да те разбирам,
защото колкото и да си зъл,
ти си с акъл и със сърце,
и със способни две ръце
и можеш вечно да твориш, но спиш
и убеждаваш ме да подражавам.
Не става...
Не.
Отказвам!