Клишето

Ако добрият човек е клишето
аз нямам проблеми с клишетата.
Ако лошият е в шишето
държа го далече от псетата.

Наричат го nursery rhyme
разните нови поети, критици,
но след тях си пускам sublime,
блус, джаз, някоя по-крива жица

и се потапям в тези труизми,
които забравили са естеството си.
Разните ценности и алтруизми,
сглобени и счупени от обществото ни.

Клишето е ценност, а не егоизъм - 
дъвка предъвкана, но непреглъщана
и ме навежда на канибализъм,
в който локумът локума повръща го.

И стойности, ценности - мани ги тия!
Искреност, честност - за к'во са ни те?
Хлябът се вади все с простотия,
шото морала не мож го яде.

И щом изрека очевидна поука
с чук ми се бие в кратуната сбъркана,
че само един в тази притча неук е - 
а именно аз с мисълта си изтъркана.

А аз съм прокажен и се разграждам,
защото с дишането прекалявам,
а други живота със смърт си подслаждат
и искат и мене да ме каляват.

Защото животът се оказва клишето
и само аз нямам проблеми с клишетата.
Но ако от смърт ми прелива шишето,
с радост подавам го на прасетата.